Без подправки животът би бил хаос и тъма – представете си как бихме живели без вкусни ястия, ароматни терапевтични чайове или отвари. Но благодарение на подправките, които предоставят букет от аромати и вкусове на сетивата ни, магията е налице. А както е добре известно, ароматите могат да създават дълготрайни спомени – например сигурни сме, че повечето от вас пазят спомени за незабравими аромати от детството си.
Ароматните подправки често имат най-разнообразна и дори митична етимология. Например mint (мента) най-вероятно е кръстена на нимфа, която се е влюбила в Хадес, бога на подземното царство. Явно в случая с ментата, етимологията идва от Гърция. За друго впечатляващо растение – sage (градински чай), се смята, че името му произхожда от същия корен като safe (невредим) заради лечебните му свойства. И накрая на сцената се появява звездата, която затъмнява всички останали – basil (босилек).
Много митове са свързани с тази многостранна подправка. Тя се смята както за царско растение, така и за символ на бедността – за отрова, но и за лечебно средство, за растение, появило се върху Светия кръст, което се е превърнало в чудовище.
Етимологията на думата basil (босилек) ни връща към древногръцката дума basileus, която означава „крал“. Връзката между босилека и кралска особа все още е неизяснена. Възможно е да се дължи на факта, че кралете са използвали босилек при направата на лечебни отвари, парфюми и за ароматни вани. Съществува легенда за Света Елена, майката на император Константин, която казала, че е стигнала до Светия кръст, следвайки пътека от босилек.
Друг мит свързва босилека с basilisk (базилиск) – малка, но силно отровна змия. И етимологията тръгва след друга гръцка дума – basilikon (питон). Според легендата, basiliskos, известен още като „малкият крал“ от гръцки, е имал белег във формата на корона на главата и е можел да смразява хората с погледа си и да стопява храстите с отровата си.
Думата навлиза в английския език около 15 век чрез френската дума basilic, от средновековната латинска дума basilicum. Тя се появява за пръв път в превода на книга за селското стопанство от римския писател Паладиус Рутилиус Таурус Емилианус, Opus agriculturae, известна още като De re rustica. Подправката следва думата и босилекът е въведен в Англия около 16 век, а по-късно британците го внасят в Северна Америка.
А днес нашият крал на подправките управлява света в различните си разновидности – сладък босилек с бели цветове, тайландски босилек с лилави цветове, лимонен босилек със силен аромат на лимон, да добавим още канелен босилек с аромат на канела, тъмен опалов босилек и пикантен босилек, който расте във формата на храст.
