Думата gross навлиза в английския език в средата на 14 век като прилагателно чрез старофренската дума gros „плътен, силен, груб“, чиито корени произлизат от латинската дума grossus „гъст, суров, недодялан“ (за храна или ум) и по-късно навлиза в средновековния латински със значението „велик, голям“.
Думата се развива и придобива няколко значения в английския език, като през първия век от съществуването й в различни източници се използва в смисъл на „очевиден, лесен за разбиране“ (в The English works (Английски творби) от Уайклиф около 1380 г.: „Светостта на живота се учи от грубите мъже чрез груби (gross) примери“); „груб, тежък глас“ (през 1398 г. в превода на Джон Тревиза на ранната енциклопедия On the Properties of Things (За свойствата на нещата): „Мъжете имат по-груби гласове сред всички останали зверове“); „плътен, масивен“ (в творбата на Джон Линдейл Secretes of old Philosophers (Тайните на древните философи), средата на 15 век).
През следващия век прилагателното gross се появява с допълнителните значения „нечувствителен, тъп, глупав“ (1520 г.), „вулгарен, груб в морален смисъл“ (1530 г.), „позорен, чудовищен“ (1580 г.).
Най-широкоразпространеното значение на „цялостно, общо количество, стойност или тежина“ като противоположност на „нето“, се появява за пръв път в печатна форма през 1523 г. в книгата на Джон Фицхърбърт The Book of Husbandry (Книга за селското стопанство): „Следователно този, който купува в брутни количества и след това продава на дребно, трябва да бъде на печалба“.
Като съществително думата gross навлиза в английския език почти по същото време чрез старофренския идиом grosse douzaine „голяма дузина“ и се отнася за двойна дузина или група от 144 (12×12) неща.
Паралелно с това съществителното, с което се наименува мярка за тежина, равна на една осма от драма или сто „брута“, които се равняват на 112 паунда, се появява за пръв път в писмена форма през 1659 г. в творбите на Томас Уилсфорд The scales of commerce and trade; и Architectonice, or the art of building: „При всяка стока, където се споменават сто брута, това са 112 паунда“.
Брутният национален продукт (The Gross National Product (GNP), израз, с който се обозначава пазарната стойност на всички стоки и услуги, произведени за определен период от време от жителите на една страна, се появява като основен показател за равнището на икономическата активност на една нация в средата на 40-те години на 20 век.
През последните десетилетия брутният вътрешен продукт (Брутният национален продукт минус печалбата от чуждестранни източници плюс печалбата, изплатена на чуждестранните граждани и фирми), изчислен или чрез измерване на всички приходи в рамките на една страна, или чрез измерване на всички разходи в рамките на страната, започва да управлява икономическата сцена.
Но ето, че в Бутан – страна, която отхвърли брутния вътрешен продукт като индикатор за измерване на прогреса, през 1971 г. бе възприет нов подход за развитие – Брутното национално щастие (БНЩ), с което се измерва просперитетът на страната на базата на духовното, физическо, социално здраве на местните жители и състоянието на околната среда.
