Марк Твен описва динята като „основният лукс на света… когато човек я опита, узнава какво ядат ангелите“. И наистина е изненадващо как плод, който се състои от повече от 90% вода, може да бъде толкова сладък и да изкушава сетивата ни със сочната си сърцевина.
Динята не винаги е била свързвана с червения цвят. Дивата предшественичка на динята, която произхожда от Африка и според историческите свидетелства е била консумирана в Либия преди около 5000 години, всъщност е била плод с бледозелена сърцевина и доста горчив вкус.
Култивирането на динята започва преди около 4000 години, когато египтяните започват да отглеждат различни сортове диня, като променят формата й от кръгла на продълговата, а сърцевината й придобива жълтеникав цвят.
Древните гърци са наричали динята „пепон“ – дума, която днес се отнася и за пъпешите, и тиквите. А динята е била ценена заради многобройните си качества, полезни за здравето.
Около 500 години след Христа, култивираната диня успява да придобие оранжев цвят, както проличава от една византийска мозайка в Израел.
А първата сладка червена диня е описана в Tacuinum Sanitatis, илюстриран средновековен ръкопис, посветен на здравето, основан на арабски медицински трактат от 11 век.
Динята е внесена в Европа през 13 век от мавританските нашественици и думата се появява за пръв път в английския език в компилацията от италиански пословици на Джон Флорио A World of Words (Светът на думите): „Чикомеро (Cicómero), краставица или диня (water Melon)“.
През 1615 г. думата се появява в английския речник, както и в Diary of Richard Cocks, cape-merchant in the English factory in Japan (Дневник на Ричард Кокс, търговец в английската фабрика в Япония), в който е описан подарък от 10 дини.
Динята има дълга история в Япония и в дух на креативност и любов към новостите страната е успяла да отгледа дини в квадратна и дори пирамидална форма.
А Китай, който отглежда дини от 10 век, днес е най-големият производител на дини в света.
Етимологията да думата watermelon е съвсем логична, като думата melon произлиза от среднофренски и е записана за пръв път в английския език през 1398 г. в енциклопедията на Джон Тревиза De Proprietatibus Rerum (За свойствата на нещата).
А сега да преминем към прагматичната страна – как да изберем сочна и сладка диня? Уверете се, че динята е тежка спрямо размера си, проверете какъв звук издава, когато я чукнете от долната страна – зрялата диня ще издаде дълбок кух звук. Не се притеснявайте от жълтите петна, защото това е мястото, където плодът е лежал на земята, но избягвайте дини с много жълти петна и натъртвания.
