Три месеца, след като една горила беше застреляна в зоологическата градина в Синсинати, защото едно тригодишно момченце падна в нейния ров, историята все още е актуална и предизвиква разгорещена обществена дискусия и спорове. Подписват се безброй петиции и се правят опити да се обезсмърти горилата – като се почне с кратки изречения в нейна памет, предложения да се създаде паметен Покемон, до търсенето на истинска справедливост по случая. В резултат на това горилата на име Харамбе стана по-популярна от Кинг Конг.
Дори и да нямаме мнение по случая с Харамбе, можем да проследим произхода на самата дума gorilla (горила).
Тя се среща в гръцкия превод на описание на пътешествие, предприето от картагенския пътешественик Ханон Мореплавателя по западноафриканския бряг около 500 г. преди Христа, и е използвана в множествено число за някакви диви, космати женски същества: „В най-отдалечения залив имаше остров…обитаван от хора с груба външност. Женските екземпляри бяха много повече от мъжките и имаха груба кожа. Нашите преводачи ги наричаха Gorillae (горили)“.
И макар да не е съвсем ясно дали онова, което е видял Ханон са истински горили, друг вид маймуни или хора – повечето изследвания подсказват, че това са били шимпанзета– думата възниква като Γόριλλαι (gorillai) със значение на „племе с космати женски същества“.
Английският превод на пътеписа на Ханон се появява около 1800 г. и естествено ознаменува първата употреба на думата gorilla в писмена форма.
По-късно думата е възприета от американския лекар Томас Стотън Савидж, мисионер в Западна Африка и от естествоизпитателя Джефри Уаймън, когато те изучават скелета и костите на една горила. Резултатът на изследването им, A description of the external characters and habits of Troglodytes Gorilla (Описание на външните характеристики и поведението на троглодитната горила), е публикуван пред 1847 г. в Journal of the Boston Natural History Society. Думата troglodyte (троглодит) произлиза от гръцки и означава „пещерен обитател, пещерен човек“ и се отнася до племена, които според древните автори живеят на различни места.
Смята се, че първият съвременен европеец, наблюдавал живи горили, е френско-американският пътешественик Пол Дю Шайлю по време на пътешествията му из Западна Африка от 1856 г. до 1859 г. Неговата творба, озаглавена Explorations and adventures in Equatorial Africa (Пътешествия и приключения в екваториална Африка), както и екземпляри от горили (някои той продава директно на Националния музей по естествена история в Лондон), достигат до Европа по времето на труда на Дарвин On the Origin of Species (Произход на видовете), запленяват въображението на публиката и предизвикват дебат за мястото на човека в природата.
В някои източници се споменава за пътуващо представление в Англия, в което по всяка вероятност е била показвана жива горила през 60-те години на 19 век, но първото официално споменаване на горила, внесена жива в Европа, е от 1876 г., когато една германска експедиция пленява мъжки екземпляр за зоологическата градина в Берлин. Мпунгу е бил на две години и след като е бил показан в зоопарковете в Лондон и Хамбург, умира на следващата година.
Една от най-прочутите горили, обект на възхищение от нас, езиковите експерти, е женската горила Коко (родена през 1971 г. и все още жива), известна с това, че е научила повече от 1000 знака от модифицирана версия на Американския жестомимичен език.
