За мнозина от нас днешната дума не е нищо кой знае колко специално – не притежава пикантния аромат на босилека, острия мирис на ригана или дървесните нотки във вкуса на розмарина. Всъщност, когато повечето от нас чуят за градински чай, обикновено си представят някакъв сезонен микс от подправки за наденички или една от билковите съставки, които главният готвач използва за сосове и плънки. И макар да възприемаме градинския чай като нещо обичайно и обикновено, всъщност в миналото той е бил смятан за лек едва ли не за всички болести. Едва сега започваме да преоткриваме този супергерой в домашната аптечка, дегизиран като обикновена непретенциозна билка.
Появила се за пръв път в английския език в началото на 14 век, нашата дума sage (градински чай) произлиза от старофренската дума sauge от 13 век, която пък от своя страна идва от латинската salvia със значение на „здравословен“.
Макар че името на билката произхожда от латински, градинският чай, или Salvia officinalis, е бил употребяван още в ранната античност както за най-практични неща като лечение при ухапване от змии и безплодие, така и за такива свръхестествени задачи като отблъскване на злите сили.
До началото на 17-ти век (а дори и след това) употребата на градинския чай за медицински цели е повсеместна − в творбата си от 1597 г. Herball Джон Джерард описва градинския чай като „изключително полезен за главата и мозъка, ускорява работата на сетивата и паметта, укрепва мускулите, възстановява здравето на страдащите от парализа и премахва тремора на крайниците“.
Имайки предвид, че се отглежда много лесно и че има множество медицински приложения, градинският чай бързо става и любима подправка в готварството. Всъщност, само около десетилетие преди цитирания пасаж от книгата на Джерард, през 1584 г. лекарят Томас Коган пише следното в кулинарната си книга The Haven of Health: „Градинският чай (sage) обикновено се слага в сосове, в плънката за телешко, свинско, в печените прасенца и много подобрява вкуса“.
И макар че градинският чай все още придава аромат на храната ни, ползите му като лекарство в древността със сигурност са били силно преувеличени, нали? Всъщност, не съвсем. Последните медицински изследвания показват, че химическите съставки на градинския чай могат да подпомогнат когнитивната функция, както и да подобрят концентрацията на вниманието, паметта и настроението. Така че вероятно е дошло времето да погледнем с нови очи на тази пренебрегната подправка и да я включим по-активно в кухнята и в грижите за здравето.
