В последния месец предизвикателството Манекен (Mannequin Challenge) превзе интернет. Манията да се заснемат на видео групи от хора, застинали в различни пози започна от една гимназия във Флорида в края на октомври и разшири периметъра си на действие до света на знаменитостите и дори на политиците.
Най-доброто политическо участие в предизвикателството до момента дойде в утрото на президентските избори в САЩ, когато Хилари Клинтън и нейният екип публикуваха видео, в което Джон Бон Джови и Бил Клинтън стоят неподвижно в кабината на самолета, с който бе проведена кампанията. Два дни по-късно предизвикателството „Манекен“ се премести в Белия дом, когато отборът Кливлънд Кавалиерс, шампион за 2016-та на американската баскетболна лига NBA, засне видео с участието на първата дама Мишел Обама, което веднага се превърна в хит в интернет.
А междувременно Иванка Тръмп отпразнува откриването на новия си офис в деня след като баща й, Доналд Тръмп, стана 45-тият президент на САЩ, като направи видео, в което тя и нейните служители стоят неподвижно.
Днес, когато хаштагът #manequinchallenge генерира десетки хиляди резултати в социалните медии, нека да се вгледаме в думата mannequin.
Думата навлиза в английския език около 15-ти век чрез френската mannequin, която произлиза от нидерландската manneken и означава „малък човек“. Първоначално думата се е отнасяла за хората с дребен ръст, джуджетата, както и за маломерни изображения и статуи на хора, а начинът на изписване е бил manikin.
Миниатюрни манекени са били използвани за демонстриране на модните тенденции пред клиентите до средата на 18 век, когато се появяват фигури в пълен размер, изплетени от ракита.
Смисълът „човек, който представя дрехи, модел“ се появява паралелно със съвременния начин на изписване, а думата е записана за пръв път във февруарския брой от 1893 г. на списание The Decatur Review: „На сцената манекенът (mannequin) е подвижен, а дамите в ложите и господата на партера могат да преценяват роклята от всякакъв зрителен ъгъл.”
Един цитат от августовския брой от 1906 г. на британското седмично таблоидно списание The Bystander описва желания профил и приемливите капани на женските модели по онова време:“Манекенът е добре изглеждаща, чудесно оформена млада дама, чиято мисия е да се облича в най-новите „творения“ на нейния работодател и да им придава грация, присъща само на перфектните форми. Познанията й по граматика може да са посредствени, характерът й може да е нетърпим, но тя трябва да притежава шика на парижанка, независимо от това дали произхожда от аристократичния квартал Сен Жермен или от Монмартър.”
А професията на манекен очевидно е била нещо сериозно по онова време, както твърди директорът на едно училище за манекени в Сънди Експрес през 1927 година.
Изкуствените модели за показване на дрехи, които днес в английския език се наричат dummies, са дефинирани за пръв път през 1939 г. в книгата на Мери Брукс Пикън The language of fashion: a dictionary and digest of fabric, sewing, and dress (Езикът на модата: речник и справочник за платове, шев и облекло) по следния начин: “Манекен (Mannequin), модел на човек за показване на облекло, шапки, кожени палта и т.н.“
И естествено, модерната технологична революция създаде първите прототипи на програмирани, дигитално управлявани манекени, които обслужват търговията на дребно, медицинската, военната, автомобилната и прочие индустрии.
