През есента се появява един типичен проблем − тъкмо сме довели почти до съвършенство летния си стил на обличане и хладното време ни принуждава да извадим пуловерите от гардероба, но това продължава само около две седмици и ето ни отново в изходната точка да не знаем какво да облечем. Хубавото е, че това никога не се отнася за есенните гозби. През хладните дни на трапезата се завръща питателната храна и никой вече не възкликва с досада: „О, колко са ми омръзнали супите, яхниите, пайовете и слоу-кукъра!“ А най-хубавото на готвенето в студените дни е, че можем да изсипем в тенджерата буквално всичко, което ни се намира под ръка и да получим вкусно ястие за по-малко от час.
Това до голяма степен се отнася за супата минестроне − традиционната италианска супа с великолепен вкус, богата на хранителни вещества, която се прави със зеленчуци, фиде или ориз и гъст бульон.
Гъстите вегетариански супи са високо ценени навсякъде по света заради здравословните им предимства, а самото минестроне предхожда Римската империя и в крайна сметка я надживява като проста икономична диета (на базата на зърнени култури, зеленчуци и бобови растения).
Разнообразието на рецептите е неограничено, но етимологията на думата ни връща към един единствен източник − латинския глагол ministrare (служа, администрирам), който се отнася до действия от позицията на нечий авторитет, но през 14 век развива и значението „сервиране на храна“. И ето я италианската дума за тази гъста хранителна супа − minestra, която отразява факта, че е била сервирана от общ съд от главата на домакинството, а буквалното значение на minestrone е „онова, което е сервирано“.
В италианския език има друга популярна дума за супа, zuppa, която всъщност е бульон с късчета хляб. Думата идва от средновековната suppa със значение на „накиснат хляб“.
Нашето минестроне е традиционна minestra − зеленчуци, бобови растения, фиде или ориз, сготвени заедно. Супата минестроне е част от онова, което в Италия се нарича cucina povera (буквално означава „бедна кухня“). Тя се приготвя най-вече от остатъците в хладилника и няма точна рецепта, така че можете да сложите в тенджерата всички зеленчуци, които ви се намират под ръка, независимо от това дали са пресни или са останали от някакво ядене, да добавите някакви зърнени храни и варива и да добавите бульон − просто, евтино, бързо за приготвяне и засищащо.
Прочутата италианска супа се появява за пръв път в английския печат точно като евтина храна за бедната класа, когато през 1871 г. в януарския брой на месечното издание, посветено на литература и религия The Ladies Repository and Gathering of the West, е описано как: „Селянинът изяде на вечеря една чиния минестроне и това му струваше едно пени.“
20 години по-късно рецептата за супата влиза в една готварска книга Practical Household Cookery (Практична домашна кухня): „Супата минестроне е истинска италианска национална супа. Прави се от различни зеленчуци и ориз.“
Гладни ли сте в момента? Надникнете в хладилника и в кухненските шкафове, където складирате консерви и пакети със зърнени храни за спешни случаи и макар на хоризонта да не се задава бедствие, използвайте ги, за да създадете ваша собствена вариация на тази питателна супа!
