Когато се замислят за днешната дума, в съзнанието на много хора се появяват образите на компютърни приложения като виртуална реалност или мултиплеър онлайн игри. От влизането във Facebook, до гледането на филми и видеоклипове в Youtube или Netflix и дори когато разговаряме с някого по Skype – всичко това са мултимедийни приложения и те са неизменна част от ежедневието ни. Поради контакта ни напоследък с всякакъв вид мултимедии сме стигнали до извода, че това е напълно нова, модерна концепция, но тя всъщност не е. Но преди да навлезем в тази тема, може би е по-добре да се вгледаме в самата дума.
Терминът multimedia е сложна латинска дума, съставена от наставката multi (много) и формата за множествено число на medium (средство), която означава „средство, чрез което нещо може да бъде изразено“, като музика, текст, изображения и т.н. Основно думата просто означава множество средства, използвани с една и съща цел.
Смисълът на думата се е променял през годините. Например, ако се вгледаме в първата позната употреба на думата – една реклама от 14 май 1950 г. в New York Times: „Основното внимание ще бъде насочено към планирането и изпълнението на мултимедийна реклама и промоционални продажби за пазарите в Латинска Америка,“ мултимедията може да бъде схващана със значение на онова, което днес разбираме под blanket advertising кампания (тотална, всеобхватна рекламна кампания или промоции) в писмена форма (т.е. публикации, билбордове, брошури), радио, филми и т.н., използвани в комплект за постигането на определена цел.
За да открием първата употреба на думата в днешния й смисъл – няколко средства, обединени заедно в името на една цел, трябва да се вгледаме в броя от януари 1971 г. на списание Black Scholar, където пише: „Като инициатор на практиката да се чете поезия на фона на джаз, той не само свързваше отзад напред и отпред назад редове и идиоми, но и вдъхна нова сила на безсрамно преувеличената днес концепция за мултимедия“.
Но като оставим настрана думата, както и днешното й модерно приложение във всичко, като почнем с изкуството, образованието и бизнеса, комбинирането на експресивни медии не е нищо ново. Пряко свързано с появата на италианската опера през 17 век, средновековните пиеси на нравите и дори класическата гръцка драма, желанието да се добави музика към представление или устна реч вероятно е старо колкото и самата музика.
Като имаме предвид, че с една дума може да се опишат творби на изкуството от античността, така и съвременни компютърни игри, свързани с цивилизацията и античността, изглежда сме направили пълен кръг.
