Не можем да обсъждаме законите, без да дискутираме мерките, които се вземат срещу онези, които ги нарушават – ако нямаше такива мерки, самият закон щеше да бъде безсмислен.
Независимо от това дали говорим за Стария завет и правото на възмездие („око за око“), парични обезщетения, затвор или някаква друга присъда, време е да хвърлим поглед върху мерките, смятани за наказателни.
Заедно с по-познатите думи като punish (наказвам) или punishment (наказание), нашата дума със значение „причиняващ наказание или предназначен да включва наказание“ води началото си от 16 век от френския термин punitif, който пък произлиза от латинския глагол/инфинитив punire, в смисъл на „наказвам или коригирам“.
В английския език терминът се появява за пръв път в творбата на Джон Айлънд The Measure of Wisdom, написана около 1513 г., в която той пише следното: „И тъй като той не се подчини на Бога, който е божествената справедливост, носеща възмездие и наказание (punitive), той опетни господството, което имаше върху собственото си тяло“.
Изразът punitive damages (наказателни обезщетения) навлиза около 1850 г., за да опише щетите, надхвърлящи обикновената компенсация, присъдена с цел наказване на подсъдимия. Той се появява за пръв път в печатна форма през 1858 г. в американското юридическо списание The American Law Register, в статията „Кендъл срещу Стоун“: „Г-н Хил представя аргументите в полза на предложението тази доктрина за punitive damages (наказателни обезщетения) да няма никакви принципни основания“.
Като се има предвид, че обикновено асоциираме думата punitive (наказателен) със съдебните производства, не е необичайно за хората да възприемат думата в тясно юридически смисъл, като затвор за нападение или обир, плащане за ремонт на автомобил по гражданско дело и т.н.
Но ако се вгледаме в следния цитат от статия от 1907 г., публикувана в тексаския вестник Galveston Daily News: „Обвинението към пресата, че като критикува различните нови схеми на наказателно данъчно облагане, тя не предлага решение“, изглежда всичко може да бъде характеризирано като „наказателно“, в зависимост от гледната точка на индивида.
Красноречив пример за това са допълнителните наказателни налози върху тютюневите изделия: понеже правителството и здравните служби смятат тютюневите изделия за вредни, логиката диктува, че по-голям налог ще санкционира хората (парично) да не употребяват тютюн. До известна степен това се оказа ефикасно, но остава да се види колко наказателни действия могат да бъдат преглътнати от потребителите.
И макар наказателните мерки да са необходими за доброто на обществото, понякога те могат да стигнат твърде далеч: един забележителен пример от древността може да бъде открит по време на царуването на римския император Каракала, който разграбва и плячкосва Александрия и избива най-видните граждани като наказателна мярка заради една неблагосклонна сатирична пиеса, играна в града.
