Думата nomad (номад) е чудесен пример как настоящият технологичен бум се отразява на възможностите ни за работа и изборите ни. Ако бяхме споменали тази дума само преди няколко десетилетия, тя щеше да събуди представата за групи от хора, които изглеждат изолирани и откъснати от света и които вместо по собствена воля да са избрали постоянно да са на път, са всъщност принудени да се скитат, за да си осигуряват средства за съществуване.
Но да се върнем към днешния ден, когато модерните дигитални номади изглежда разполагат с всякакви възможности или поне така изглежда на повърхността – това са професионалисти, които имат номадски начин на живот, независим от конкретно местонахождение, а това им позволява да пътуват и работят навсякъде по света. Благодарение на телекомуникационните технологии всяко кътче на света може да послужи като добре оборудван бизнес офис, който разполага с телефони с интернет връзка, общи работни пространства, стаи за онлайн конференции, услуги „в облак“ и какво ли още не.
Броят на онлайн предприемачите, които не зависят от конкретното местонахождение, бързо нараства и това ги откъсва от първоначалната идея за номадски начин на живот. Първото номадско общество по всяка вероятност се е развило около 8000 г. преди Христа в областта на източното Средиземноморие и е било принудено да скита, за да осигури паша за отглежданите животни и да търси нови пасбища.
Древните гърци са използвали думата nomos за пасбище и естествено nomas се е развила като термин за членовете на скитащите пастирски племена. Латинският термин се е отнасял конкретно за скитащите племена в Арабия и с този си смисъл се е разпространил в повечето романски езици, за да навлезе в английския език около 1550 г. чрез френското съществително nomade.
Първото записано европейско описание на номадски племена и използването на множественото число на думата nomades е от испанския картограф Мартин Фернандес де Ентисо в неговия труд от 1544 г. Brief Geography Summary (Кратко изложение по география).
През 1587 г. думата се появява за пръв път в английския език в печатна форма, когато плодовитият преводач Артър Голдинг довършва превода, започнат от рицаря сър Филип Сидни на труда A woorke concerning the Trewnesse of the Christian Religion, написан от френския протестантски писател Филип дьо Морне: „… достигнахме до разпръснати къщи, после къщите се смениха с бараки, бараките преминаха в палатки, а от палатките се пренесохме в живота на хора, наречени номади или Grazyers (овчари)“. (Терминът grazier означава човек, който отглежда добитък и се използва в английския език от 1503 г.)
Определението на прилагателното nomadic (номадски) се появява за пръв път в английския речник на Хенри Джон Тод от 1818 г.: „Nomadic (номадски) – човек, който няма постоянно местообиталище (жилище, дом)“.
