Древни и съвременни олимпийски идеали
На всеки две години светът се опитва да загърби различията и да се състезава в различни спортни състезания, за да подкрепи мира, доброжелателството и приятелството между хората и народите в лятна и зимна олимпиада. За мнозина думата, която използваме за събитието, което се провежда на всеки четири години, говори сама за себе си: Olympic означава Олимпийски игри. Нека да видим смайващите цифри, свързани с Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро – в рамките на 17 дни повече от 11 000 атлети от 206 нации се състезават в 306 състезания в 28 спорта, наблюдавани са на живо от почти половин милион туристи плюс местната публика, а да не говорим за зрителите на телевизионните предавания и по интернет, които наброяват милиарди. Този зашеметяващ мащаб не може да бъде пренебрегнат и все пак, за да разберем в дълбочина олимпийските принципи, трябва да се вгледаме в самата дума, както и в приликите и разликите между древните и съвременните олимпийски идеали.
И макар първото споменаване на думата в английския език да е през 1597 г. в превод от Джарваз Маркхам на творбата на госпожа Женевиев Пето дьо Молет, Deuoreux, където тя твърди: „Всъщност, този принц имаше добро телосложение и изправена стойка, също като състезателите на олимпийските игри“, думата е възникнала още в древността. Olympic се отнася до светилището Олимпия в Западен Пелопонес близо до района на Елида, където се поставя началото на игрите през 776 г. преди Христа. Любопитното е, че онова, което смятаме за традиция, всъщност е обвито в митове и легенди, като много от аспектите на олимпийските игри могат да се открият в състезанията в Микена, организирани в чест на именити покойници, церемонии по посвещаване или такива, свързани с лова на дивеч, което подсказва, че олимпийските игри в крайна сметка са възникнали стотици години по-рано.
И докато се опитваме да направим директна връзка между Олимпиадата в Древна Гърция и съвременния спектакъл, ще установим, че съществуват някои значителни разлики и подвеждащи истории. Такъв красноречив пример са самите игри: свикнали сме да възприемаме олимпийските игри като събитие, което се провежда на всеки 4 години, но в Древна Гърция олимпиадата просто е била най-важното състезание от един четиригодишен цикъл, който включва Питийските, Немейските и Истмийските игри, което ще рече, че игри са се провеждали всяка година. Идеята игрите да се превърнат във витрина на международните атлети е наистина съвременна, тъй като древните игри първоначално са били достъпни само за мъжете, родени свободни, говорещи гръцки, така че те са били по-скоро общогръцки, отколкото международни. И накрая, въпреки че информацията вероятно ще влезе в противоречие с онова, което сте учили по история в гимназията, гърците първоначално не са се състезавали голи (всички са носили превръзки на кръста и на слабините в първата половина на века от началото на състезанията) и макар да знаем, че римският император Теодосий I бил забранил игрите заедно с други езически празници през 394 след Христа, археологическите разкопки показват, че въпреки забраната състезания са били провеждани.
И така, въпреки различията и смесването на факти и доказателства с митове и традиции, състезателната тръпка, обединяващото чувство, което носи спортът, както и общите идеали, превръщат игрите в нещо много ценено и значимо.
