30.08.2016

Палачинка / Palacinka

Палачинка
Палачинка / Palacinka – Дума на деня – EVS Translations

В кулинарния свят, когато стане дума за тънките палачинки, всеки друг принос към категорията на тези лакомства бледнее пред френската палачинка креп (crêpe). И макар французите да са най-известните майстори на палачинките, съвсем не те са ги изобретили. За да открием кой ги е измислил, трябва да погледнем по-далеч на изток в Европа и по-близо до собствения ни регион.

И докато всяка балканска и централноевропейска култура си има собствено име за палачинката (австрийците я наричат palatschinke, румънците – plăcintă, а в Словения, Сърбия и у нас, естествено, „палачинка“), време е тези разнообразни по вид лакомства да получат признанието, което заслужават.

Мнозина знаят, че прословутата „креп“ се е появила през 12 век в Бретан с навлизането на елдата, но показателно за възрастта на палачинките е това, че те произлизат от римската провинция Панония в Северозападните Балкани, така че те са по-стари от хилядолетие.

Думата е развила леки вариации според езика на региона, но всички думи се основават на латинската placenta, която означава „плоска питка“. Да, плацентата, която се отделя след раждане от утробата на майката, произхожда от същата латинска дума.

Първото споменаване на думата в английския език се появява през 1884 г. в творбата на Алфред Райт Adventures in Servia (Приключения в Сърбия), където той пише: „Ядохме вкусни омлети и плоски питки, наречени палачинки, а приключихме с десерт и кафе“.

Независимо от това, че още при първите споменавания на думата в английския език, тя е означавала типичната френска сладка и плодова „креп“, по-лесната за приготвяне палачинка (тя няма нужда от време за отлежаване и е малко по-плътна) може да има по-разнообразни приложения. Например унгарците харесват палачинки, пълнени с месо, поръсени с червен пипер или сметанов сос. Баварците ги пълнят с кисело зеле, а австрийците дори ги нарязват и ги слагат в бульон, наричан супа Frittaten.

Като имаме предвид, че рецептата е по-стара, по-лесна и по-разностранна, може би е време да се изпълним с гордост и вместо да ахкаме пред френските „гурме“ креп, да се научим да ценим нашата собствена палачинка, която ни кара да си оближем пръстите!