Днес ще се опитаме да проследим историята на Пасха и Великденските празници, която ще ни обясни защо Православната християнска църква празнува Великден по различен начин от останалата част от християнския свят.
През първите векове от възникването на християнството възкресението на Исус Христос е било чествано на различни дати в различните части на света. Универсална дата за празнуването на Великден е била приета от Светите отци на Първия Вселенски събор, който се е провел през 325 г. след Христа и е бил ръководен от римския император Константин.
На събора е било взето решение Пасха да се чества в първата неделя след първото пълнолуние, последвала пролетното равноденствие (за дата на пролетното равноденствие е определен 21 март в Григорианския и 3 април в Юлианския календар), но винаги след еврейската Пасха.
Християнският свят приема тази формула и продължава да отбелязва възкресението на Христос по същото време през следващите около 12 века. Източно-западната схизма, известна като Великата схизма от 1054 г., когато католическата и православната църква се разделят, не е причина за разликата в датите за честване на Великден. Причината е в Григорианския календар, въведен през 1582 г.
Православната църква продължава стриктно да следва правилото на Първия никейски събор заедно с Юлианския календар и да изчислява датата на Пасха 13 дни след останалото християнство. Докато останалият християнски свят решава да не се съобразява с изискванията на Първия събор да поставя датите на Великден след еврейската Пасха и като следствие на тези два фактора днес двете църкви изчисляват Пасха по различен начин, като в някои години датата на Великден за католическата и православната църква съвпадат.
Самата дума pascha (пасха) e заемка от християнската църква, която трансформира еврейската Пасха (почитаща освобождаването от Бог на юдеите от робство в Египет и тяхната свобода като нация под ръководството на Мойсей), в празник, който отбелязва Възкресението на Христос, освободил човечеството от веригите на смъртта, греха и злото.
Думата pascha (пасха) навлиза в английския език около 12 век като средноанглийски термин за Великден от старофренската дума paschal, произлизаща от своя страна от древногръцката дума pascha (пасха), от арамейската pasha и подобната дума от иврит pesah.
Някои учени лингвисти свързват корените на думата с египетската „pa-sh“ (възпоминание), а други – с библейската дума pesaḥ (изпълнение на ритуален танц около жертвоприношение).
Да обобщим – думата Easter е английската дума, използвана днес като превод на гръцкия термин Pascha, който пък е превод на думата от иврит Passover.
В Новия завет не се споменава отбелязване на Възкресение, но вярата, че Христос е вестител на вечния живот за вярващите в него, се чества от християните.
Използването на думата pascha (пасха) е отбелязано за пръв път в британски източник в Enchiridion, учебник на бенедиктинския монах и учен Бъртфърт около края на 10 век: „Пасха е дума на иврит и означава преминаване“.
Очевидно първите писмени източници, удостоверяващи употребата на нашата дума, ясно идентифицират произхода и значението й.
