Това плод ли е, или зеленчук? Не, това е ревен, който е уникален.
Историята на ревена започва като лекарство, а корените му са използвани като лечебно средство в Китай още преди хиляди години. Писмени сведения за това могат да се видят в The Classic of Herbal Medicine, китайски учебник по земеделие и лечебни растения, за който се смята, че е бил написан около 2800 години преди Христа.
Официалната история на китайските императорски династии съдържа много примери за употребата в медицината на ревена, като се започне от 6 век от император Лианг Ву, на когото предписвали ревен за лечение на треска с предупреждението, че това е толкова силно лекарство, че трябва да бъде взимано само в умерени количества.
Растението е било внесено в Гърция и Рим около 1 век, като първите писмени сведения идват от римския лекар, фармацевт и ботаник Диоскорид, който в своя труд De Materia Medica пише, че растението има чудесни лечебни свойства и расте отвъд Босфора.
Растението всъщност се среща по бреговете на Волга и името му идва от името на реката. Гърците са наричали Волга Rha, древното скитско име на реката, към което са добавили brabarum със значение на „чуждестранен“ (естествено, думата „варварин“ има същия корен).
Странното растение, отглеждано от чужденци около Волга, става основна експортна стока от Азия около 10 век, но високите транспортни разходи правят ревена твърде скъп в средновековна Европа, като надхвърлят няколко пъти цената на такива ценни подправки като канелата и шафрана.
Няколко разновидности на растението са внесени в Британия около 13 век и са използвани най-вече с лечебни цели.
Името на растението в английския език идва от старофренската дума rubarbe и се появява за пръв път в печатна форма през 1390 г. в поемата The Pistel of Swete Susan.
Следващата поява на думата в писмена форма описва свойствата на растението да неутрализира ефекта от прекомерната консумация на вино, както и като част от производството на вино и е от около 1475 г. от творбата на М. А. Манзалауи Secretum Secretorium: „Когато се пие вино до безпаметност.. човек получава особен вонящ дъх в устата..и променя поведението си заради билка, наречена ревен“.
Първите открити източници, които доказват употребата на ревена в кулинарията, датират от началото на 17 век, а първите записани рецепти се появяват през 1960 г. в готварската книга The complete confectioner: or the whole art of confectionary made plain and easy. … To which are added, some bills of fare for deserts for private families (Завършеният сладкар или цялостното сладкарско изкуство, извършвано с лекота… към което е прибавен списък с някои десерти за частни фамилии) от Хана Глас: „За приготвянето на плодов пай с ревен. Взимате стъбла от английски ревен..обелвате ги и ги режете до размера на цариградско грозде; слагате захар и приготвяте пая така както приготвяте плодов пай с цариградско грозде“.
Широко разпространение на консумацията на ревен в Британия започва в началото на 19 век като съставка в десерти и при приготвянето на вино, а през 1820 г. растението се появява за пръв път и в САЩ.
Днес ревенът се смята за суперхрана заради многобройните предимства за здравето и особено заради благотворното въздействие при запек и възпаления, както и заради това, че почти не съдържа калории – съдържа само 7 калории на 100 грама!
От 20-те години на 20 век терминът rhubarb навлиза в разговорния език със значение на жужащ фонов шум и едва доловим разговор, шум от тълпа, дума, повтаряна от актьорите на сцената, за да създаде впечатление за врява или разговор и дори за безсмислица.
