Сред даровете, които сме получили от древните гърци, е и днешната дума, но тя някак бледнее сред такова богато и значимо наследство като математиката, демокрацията, философията и т.н. Може би подправката розмарин не е особено достойна да се подреди до творбите на Платон и Сократ − впрочем, листата на розмарина приличат на игличките на канадската ела − но ако розмаринът не беше употребяван от древните гърци, които пък от своя страна са повлияли на древните римляни, може би нямаше да е разпространен така повсеместно сред различните кухни по света, както е днес.
В английския език думата rosemary е видоизменена форма на оригиналната дума rosmarine, която произлиза от латинските думи ros и marinus, със значение на „морска роса“ заради факта, че дивият розмарин често расте близо до средиземноморските брегове.
Според една легенда от древногръцката митология, когато Афродита е излязла от морето, е била увита в клони от розмарин, а това дава допълнителен ключ към името на подправката.
Съществува и легенда от християнския фолклор, според която белите цветове на разцъфналия розмарин са посинели, след като Дева Мария е метнала син плащ върху тях. Тъкмо тази легенда става причина нашата подправка да стане известна като rosemary или буквално преведено „розата на Мария“.
Оставяйки историите настрани, употребата на розмарина в кулинарията и за други нужди не бива да бъде подценявана. Подправката е най-разпространена в средиземноморската кухня − гръцката, италианската, испанската и в кулинарията на Южна Франция, но има трайно място и в английските блюда. Всъщност, едно от първите споменавания на розмарина в английския език е свързано с готварството и е в рецепта от 1390 г. в готварската книга на Констанс Хайът и Шерън Бътлър Curye on Inglysch (издание от 1985 г.): „Салата: вземете магданоз, градински чай, пресен чесън, розмарин,тученица“.
Освен в готварството, едно от основните приложения на розмарина е в медицината. Вече сме се отдалечили доста от времето, в което се е появил средновековният ръкопис Macer’s Herbal (1373 г.), където са описани „добродетелите“ на подправката, включително и как да вземем „цветчета розмарин и да ги увием в ленено платно“, а днес модерната наука доказва, че розмаринът може да подобри лошото храносмилане, да облекчи мускулните и ставните болки при локално приложение и да неутрализира патогените, причинени от храните.
