Освен ограниченията за внос на селскостопански продукти от ЕС в Русия, довели до бързи прегрупирания сред доставчиците, и други икономически санкции оказват влияние – както върху забавящата се руска икономика, така и върху западния бизнес, който възлага все по-големи надежди на Русия като пазар за растеж. Поради продължаващото напрежение европейските машиностроителни фирми и селскостопанските дейности най-осезаемо усещат спад в продажбите и пазарния ръст в Русия. В резултат на очакванията за корекция на растежа в Германия са застрашени близо 25 000 работни места в областта на износа. По същия начин и други ориентирани към износ икономики започват да търпят негативните последствия от нарастващото напрежение. Шведската козметична компания „Oriflame“ например беше принудена да отмени тримесечния дивидент и да приложи неочаквани мерки за съкращаване на разходите, за да се справи с изоставащите продажби на двата най-големи свои пазара – Русия и Украйна.
Разбира се, руските фирми – и особено онези, които зависят от най-новите технологии – ще усетят много по-силно последствията от продължителните икономически санкции. Но ключовият проблем тук са нефтът и газът и тяхното транспортиране, тъй като на руската икономика й липсва разнообразието и дълбочината на, да речем, немската икономика. Самият факт, че има толкова много въпросителни по отношение на настоящето и бъдещето, означава, че се предприемат инициативи за реорганизиране на европейския и азиатския енергиен баланс. Докато традиционните европейски износители на руски нефтени и газови продукти, като Германия, Полша и Италия, проучват нови възможности за доставка в арабските страни, Канада и САЩ, Русия на свой ред осигурява нови пазари на износ за огромните си ресурси. Най-вече това са Китай и Индия, които се стремят към природния газ на Русия – чист и икономичен източник, който да удовлетворява постоянно нарастващото енергийно търсене. Китай вече подписа 30-годишно споразумение за доставка с руския „Газпром“ за приблизително 400 милиарда долара, а Индия също изглежда готова да последва примера им в близко бъдеще. В не толкова жизнените, но престижни сектори като космическите изследвания например амбициозните развиващи се страни като Мексико и Индонезия се стремят към сътрудничество с Русия с цел прекратяване на господството на НАСА.
България е една от страните в рамките на Европа, която губи най-голям дял приходи от санкциите, наложени върху търговията с Русия. Секторите строителство и туризъм първи усетиха удара от липса на руски инвестиции и бъдещи проектни предложения с руско участие.
Без съмнение, санкциите са един разстроен механизъм, който може да има пагубно въздействие върху икономиката на една страна. Времето ще покаже доколко руската икономика може да се справи с наложените й ограничения и как санкциите ще се отразят върху страните, които ги прилагат. Но едно е ясно – задълбочаващият се разрив между Русия и Запада предизвика пренареждане на икономическите реалности. Някои от тези нови обединения може да са краткосрочни споразумения, други ще имат дълъг живот, но Русия и нейната икономика ще продължат да представляват интересен за наблюдение пазар.
За търговско сътрудничество между партньори от всички краища на света EVS Translations ще Ви достави изгодни и бързи езикови и преводачески услуги с английски, руски, украински, китайски, френски и хинди.
Точното място за качествени преводи от над 25 езика на български и английски е EVS Translations.
