„In the summertime, when the weather is fine“… През лятото, когато времето е хубаво, както се пее в познатата на всички ни песен, постоянно ни окуражават (или по-скоро притискат) да се сдобием с безупречно тяло за плажа – в противен случай лятото ни ще бъде необратимо провалено или изобщо няма да се състои. Със сигурност лятото е сезонът на максималистите. Чия ваканция е най-дълга?! Кой я е прекарал на най-екзотичното и луксозно място?! Кой има най-стегнатото дупе и корем край басейна?! От друга страна, винаги ще има сладолед и маргарита, и дайкири, и джин с тоник, с които да отмием разочарованието от пропагандата по кориците на списанията, които се опитват да ни продадат перфектното лято.
Стегнат корем или джин с тоник?! Животът ви засипва с възможности за избор. И докато чакате баристът да миксира питиетата, нека погледнем назад във времето и да отдадем почит на горчивата напитка, която е помогнала на някои от нас да преборят жегата, тревожността и дори маларията. Да, маларията. Тоникът е изобретен от войската на Британската империя в опита й да се предпази от маларията, когато преминават през тропиците в миналото. Всъщност основната съставка в тоника е горчивият на вкус хинин – едно от първите съвременни лекарства за борба с маларията, което европейците използват от 1630 г. По-късно, през 19 век, е установено, че лекарството се съчетава изключително добре с газирана вода и захар, а след това към тоника е добавен и джин, за да се стигне до класическия летен коктейл.
Думата tonic има гръцки произход. Тя произлиза от tonikos – „свързан с разтягане“, по-конкретно по отношение на мускулна активност. В английския думата tonic е използвана за пръв път от Джон Булуър в неговия труд Pathomyotomia (Патомиотомия) през 1649 г.: „Действие без движение на мускула се нарича тонично движение“.
Около век по-късно значението на думите tone (тонус) и tonic (тоничен) постепенно придобива по-общия смисъл на „поддържане на нормалното здравословно състояние на тъкани или органи“.
И така тоникът заискрява от страниците на печатно издание през 1953 г. в сборник на Best One-act Plays (Най-добрите едноактни пиеси) в компанията на джина: „Келнер! Две уискита и един джин с тоник“.
