Мнозина изглежда тълкуват доста неточно значението на днешната дума interpreter. Или я смятат за синоним на думата translator (преводач), или разбират значението й като професионалист, нает еднократно от преводаческа компания.
И макар и двата типа преводачи (interpreter и translator) да превеждат думи и изрази от един език на друг, вторите превеждат писмено, а първите − устно или жестомимично. Целта на устния преводач е да улеснява комуникацията между хора, които не говорят един и същ език, като предава точно посланието на говорещия с всичките му интонационни и културни нюанси.
И още повече − съществуват три основни вида устен превод, като при единия симултанните устни преводачи превеждат думите на говорещия на целевия език в момента на говоренето; консекутивните устни преводачи превеждат едва в момента, в който говорещият завърши изречение или идея; и устен преводач на ухо, който по принцип прави същото като симултанния преводач, но вместо да превежда в обширни зали и от звукоизолирани кабини, екипирани с преводаческа техника, той просто шепне в ухото на един или максимум двама души.
Освен преводачески компании, многобройни и разнообразни организации също наемат устни преводачи − от мултинационални компании, през държавни учреждения, до международни организации.
Първият и най-прочут устен преводач в Новия свят е бил, така да се каже, нает от един завоевател − от испанския конквистадор Хернан Кортес.
Доня Марина или Ла Малинче е била робиня, предоставена на испанците от местните жители на мексиканската област Табаско през 1519 г., която става съветничка, любовница и устна преводачка на Кортес и изиграва важна роля в завоюването на Мексико от испанците.
Самата дума interpreter навлиза в английския език век по-рано чрез старофренската дума от 13 век interpreteur със значение на „обяснявам, превеждам“, която от своя страна произхожда от латинската interpretari („обяснявам, тълкувам, разбирам“).
Думата е била записана за пръв път със значението си на „някой, който превежда при общуването на двама души, говорещи различни езици“, в първия английски превод на Библията − Библията на Уайклиф, около 1384 година.
В нея въпросният пасаж гласи следното: „Ако някой говори на собствения си език и двама или най-много трима взимат думата един след друг, някой трябва да превежда. Но ако няма устен преводач, нека този човек замълчи в църквата и говори на себе си и на Бога“.
През следващите векове думата interpreter запазва мястото си в преводите на Библията и се използва за назоваване на хора, които превеждат както писмено, така и устно. Така например, последното значение се появява в следващия превод на Библията, за който се смята, че е първият пълен превод на цялата Библия на английски език − Библията на Ковърдейл от 1535 г.: „Не можах да открия сред никой от останалите преводачи (в оригинала „among any of the interpreters“) другата молитва и песен, а само в стария латински текст, за който се смята, че е превод на Теодотион“. Теодотион е еврейски учен, който превежда Библията през 150 г. сл.Хр. от иврит на гръцки.
Първото споменаване на заклети устни преводачи, използвани в държавните учреждения, е от 1725 г. в творбата на Джон Лаутиан The form of process before the Court of Justiciary in Scotland: „В случаите, в които затворникът и свидетелите не разбират английски език, трябва да бъдат осигурени устни преводачи (interpreters), които да положат клетва, както следва“.
И макар първото доказателство за ролята на устните преводачи да ни връща чак в далечната 3000 г. пр.Хр., когато древните египтяни са имали йероглиф със значение на устен преводач, едва през 20-те години на 20 век професионалният симултанен устен превод се превръща в отделна професия. През 30-те години на 20 век започва развитието на преводаческото оборудване за симултанен превод, а по време на Нюрнбергския процес през 1945-1946 г. за пръв път са наети симултанни преводачи, работещи на четири официални езика, използващи електронно оборудване.
-> Кликнете тук, за да научите как EVS Translations може да ви помогне в услугите за устен превод при комплексни поръчки, които изискват събирането на многоезични екипи от устни преводачи и поставянето и поддръжката на преводаческо оборудване.
