В началото на новата година повечето от нас си приготвят списък с неща, които искат да променят или подобрят. Без съмнение новите начинания и обещания са свързани и с известна доза адреналин. Човек се чувства като на демонстрация, където всички участници носят големи постери със слогани, боядисани в ярки цветове, на които са изписани плановете им за започващата година.
След това, обаче, първият месец от годината се изнизва, а ние вече сме смъкнали празничната украса, напъхали сме я в кутии и сме се върнали към обичайната ежедневна мантра „Нямам време/желание/пари за нищо.“ Да, обещанията и големите стъпки обикновено са трудни за осъществяване.
Работата е там, че имаме толкова много отговорности и живеем в такова напрежение, че добавянето на още неща към списъка се смята за неблагоразумна стъпка, която в крайна сметка няма да ни донесе нищо добро. От друга страна, ако не правим никакви нови неща или ни липсват дейности, които се отразяват положително на нашето физическо и ментално здраве, това със сигурност може да ни тласне към отчаянието.
Номерът е да се вложи малко усилие за сравнително кратко време, но човек да бъде последователен. Правете го една минута, но всеки ден по едно и също време!
Точно такава е концепцията на японската дума „кайзен“, която буквално означава „промяна към добро“. Думата се състои от два йероглифа – кай (промяна) и зен (добро).
Обикновено терминът се асоциира с прилагането на нови бизнес практики за усъвършенстване и реорганизация на продукцията и ефективността на работата.
И докато в традиционния работен модел съществува дълъг период между развитието на концепцията и осъществяването на проекта, кайзен се фокусира върху малките стъпки в ежедневните процеси и стимулира експеримента, като учи как да се забелязват и елиминират загубите.
В английския език съществува не толкова философския израз continuous improvement (непрекъснато усъвършенстване). Думата improvement (подобрение, усъвършенстване) навлиза в английския речник около средата на 15 век, формира се в рамките на езика, като заемка от френски и произлиза от латинската дума prode (благоприятен).
Ранният начин на изписване на думата emprowment е повлиян от френската дума emprover (да се превърне в печалба) и първоначално е свързана основно с експлоатацията на земята.
Думата се появява за пръв път в писмена форма в официалните протоколи на английския парламент около 1450 г.: „Ковчежникът на Англия за момента се разпорежда свободно и в полза (enprowment) на краля, с всички подобни настойничества и сватби, както го правеше и преди първия ден на настоящия парламент.“
Значението „печалба и увеличаване на доходите“ е документирано за пръв път през 1478 г. в Letters and Papers на земевладелеца Джон Пастън.
А когато става дума за самоусъвършенстване и процеса, в който ставаме по-добри, първата употреба на думата е от 1620 г., като например в Ten sermons (Десет проповеди) от епископа на Линкълн, провинция Кентърбъри, Робърт Сандърсън: „Той може по този начин да ни насърчи, така че да направим усилие да подобрим (improuement) тези добри неща у нас, за да станем способни на по-големи постижения.“
Повлиян от синонима prove, начинът на изписване с v става обичаен до края на 17 век и съвременният смисъл „правя по-добър“ се превръща в норма.
Следвайте най-добрата рецепта за постоянно самоусъвършенстване – превърнете се в по-добра версия на самите себе си, като усъвършенствате едно нещо по едно и също време.
