Историческите свидетелства обикновено ни описват набезите на викингите като нахлуване на нецивилизовани, жадни за кръв диваци, но начинът, по който поп културата ни ги представя, често включва картини на руси скандинавски гиганти, надянали шлемове с рога, накипрени с бради и коси, сплетени на плитки. Изглежда разбиранията ни за това какво са представлявали викингите, са точно толкова объркани, каквато бъркотия е царяла и в селищата веднага след техните набези.
И макар истината да е някъде по средата, възобновеният наскоро интерес към викингите, благодарение отчасти на поп културата, както и на откриването на нов археологически обект в Нюфаундленд, Канада, могат да ни помогнат да разберем по-добре какво наистина са представлявали.
За съжаление, объркването по отношение на викингите обхваща и самата дума. И макар епохата на викингите да е била от края на 8 век след Христа до Норманското нашествие в Англия през 1066 г., днешната дума viking (викинг) е използвана за пръв път в творбата на Джордж Чалмърс, Caledonia, едва през 1807 година.
Любопитното е, че думата е изкована през 19 век от старонорвежката дума vik и наставката –ing, която означава „идващ от тесните морски заливи в морето (фиорди)“.
За онези, които са били „викинги“ по време на епохата на викингите, старонорвежкият термин víkingr просто е означавал участие на гребци в морски пътешествия на големи разстояния, докато техните жертви (основно англосаксонци) са ги наричали, в зависимост от тяхното местонахождение или произход- þa Deniscan (датчани) – или на базата на огромните, временни лагери, които са строили, когато са осъществявали рейдовете си (wicing) – от корена wic, със значение на „село или лагер“.
Дълго време мнозина са смятали викингите за варвари, които, както пише Е. А. Фрийман в The History of the Norman Conquest (1868 г.) (История на норманското нашествие), „опустошаваха на шир и надлъж“, въпреки че съвременната археология реконструира общество, което съвсем не е варварско.
В допълнение към твърде сложната социална стратификация, викингите са били и големи пътешественици и търговци. Контактите им са се простирали от днешните източни части на Канада, до Русия, арабския свят и още по на изток. Викингите са търгували с разнообразни стоки, сред които подправки, коприна, кехлибар и роби в търговска мрежа, която е била точно толкова експанзионистична, колкото и всяка от великите цивилизации, макар че не са секли монети, а азбуката им е била нестандартна и се е състояла от звуци, наречени runor (руни).
Колкото до пътешествията им, археологически обекти като Л’Анс-о-Медоуз в Канада, както и новооткрития обект, който нашумя наскоро в археологическите среди, доказва, че почти 500 години преди Христофор Колумб и епохата на Великите географски открития „дивите“ викинги са кръстосвали Атлантическия океан, макар думата, с която са описани, да е навлязла в английския речник едва през 19 век.
