Независимо дали става дума за „континентална“ закуска с кроасани, конфитюр и кафе, „пълна английска“ закуска с печен боб, черен пудинг и печени домати или за ироничната шега „закуска за шампиони“, която е известна още и като студена пица (съпроводена от бира), ние всички хапваме по нещо, след като се събудим от сън.
Без значение какви специални имена й поставяме и дори от вида на консумираните храни, това всъщност си е закуска. Като имаме предвид, че много често повечето от нас са или твърде гладни или все още не съвсем събудени, за да оценят тази дума и значението й, може би трябва да я прочетете, след като сте си изяли закуската и сте изпили първото си кафе. Действайте, ние ще почакаме.
Поздравления! Всъщност вие тъкмо сте приключили с периода на неядене (fast – пост, гладуване), започнал от момента на заспиването до момента на събуждането и ето, виждате откъде идва нашата дума break-fast – от break (прекъсвам) и fast (пост, гладуване). Думата е използвана за пръв път в английския език през 1463 г. и произхожда от християнската идея за гладуване между последното ядене за деня и получаването на Свето причастие на следващата сутрин, като по-голямото разстояние между двете хранения е имало за цел да приучи към вяра и почитане на Бог. Всъщност, от прагматична гледна точка трябва да бъдем благодарни, че макар самата дума да идва от средноанглийски, тя е свързана със староанглийската идея за прекъсване на поста или гладуването, което буквално звучи brecan-fæstan, а не със староанглийските думи за първото хранене за деня – underngeweorc или undernmete.
В по-нови времена сме свикнали да чуваме, че закуската е „най-важното хранене за деня“. И макар статутът й на „най-важно хранене“ да е спорно, проучванията показват, че пропускането на закуската може да доведе до затлъстяване, сърдечни проблеми и проблеми с обмяната на веществата. Любопитното е, че въпреки че проучванията, свързани с тези твърдения, да са сравнително нови, концепцията със сигурност не е и това може да се види в творбата на сър Хенри Елис от 1824 г. Original Letters (Оригинални писма), където в писмо от 1594 г. от лейди Ръсел до лорд Сесил пише следното: „Понеже чух, че възнамерявате да потеглите рано сутринта, позволих си дързостта да изпратя на бледия ви лик непретенциозна скромна закуска“.
И все пак, тъкмо защото става дума за закуската, това не означава, че тя непременно трябва да бъде консумирана сутринта. По-малко от век след първата употреба на думата, тя е започнала да се употребява в по-общ смисъл на прекъсване на какъвто и да било период на гладуване. Това става за пръв път в Tyndale’s Bible (Библията на Тиндейл) през 1526 г., в която в глава 12:16 пише: „Исав, който за една закуска продаде правата си“.
Когато прекъсвате гладуването и (да се надяваме) си спомните значението на самата дума, опитвайте се да го правите със здравословна храна, която да ви зареди с енергия за целия ден.
