В западната християнска практика Адвент (Advent) е празничният сезон на очакване и подготовка за Рождество Христово. Това е началото на литургичната година, която започва от четвъртата неделя преди Коледа, известна е като Адвентна неделя, а тази година се пада на 3 декември.
В източната християнска традиция, където фокусът е повече върху Божието въплъщение, периодът на подготовка за Рождество Христово е период на въздържание, който продължава четиридесет дни (от 15 ноември до Коледа) и се нарича Коледни пости, а в гръцката църква − пост на Свети апостол Филип.
Самият термин advent, естествено, е от латински произход, произлиза от adventus (идване, приближаване, пристигане), от ad (към) + venire (идвам) и е превод на гръцката дума Parousia, която се използва, когато става дума за Второто пришествие на Христос.
Защо се нарича Второ пришествие? Адвентските празници по всяка вероятност са започнали да се отбелязват във Франция през V век със заповед на Свети Перпетуус, владика на Тур, който утвърждава правилото, че човек трябва да пости три пъти седмично от 11 ноември, Денят на Свети Мартин, до Рождество Христово. Съветът на Тур споменава за адвентски сезон през 567 г., а на свое заседание през 590 г. синодът постановява, че в дните понеделник, сряда и петък от 11 ноември до Рождество ще се съблюдава ритуалът на постите.
Около 600 г. папа Григорий I Велики съкращава 40-дневния пост до 4 недели и този обичай остава и до днес. По онова време обаче Римската църква свързва Адвента с Второто пришествие на Христос, очаквания Ден на Страшния съд, когато Исус идва от небето като съдия на грешниците − сега наричан Второто пришествие или Парусия, и едва през Средновековието адвентският сезон започва изрично да се отнася до първото идване на Христос, неговата поява във Витлеем на Коледа.
В английския език терминът advent е записан за пръв път като advent domini (идването на Христос) в Homilies of the Anglo-Saxon Church и в английския превод на The Sermones Caholici около 520 година. Следва първата употреба на думата за наименуване на първата неделя от декември през 963 г. в историческите хроники Anglo-Saxon Chronicle, а през следващите две десетилетия с термина се описва църковния сезон, предхождащ Рождество. Като синоним на въплъщението на Христа думата е употребена за пръв път в творба на Джон Уайклиф около 1425 година.
В наши дни, когато православната и източните католически църкви съблюдават 40 дневен коледен пост, западните католици очакват раждането на Христос като броят дните до Рождество в коледния календар, запалват свещите на адвентския венец и извършват някои други подготвителни църковни церемонии, а всички са в трескава и радостна подготовка за отбелязване на Рождество Христово.
