Макар много от нас да се наслаждават на свободата и екзалтацията при шофирането по магистрали, автостради и шосета, винаги има нещо в думата „аутобан“, което грабва въображението ни. И въпреки че това едва ли е нещо, което мнозина си представят – немци, които карат супер коли с 200 км в час – в съзнанието на много хора това все още е нещо, което надхвърля представата за обикновено шосе.
Думата autobahn (аутобан), естествено, е немска и е съчетание от auto (кола или автомобил) и bahn (път). Първоначалната идея за построяването на аутобан ни връща към експерименталния път на AVUS (Автомобилен трафик и обучение по пътищата) – първата магистрала в Европа с контролиран достъп, която започва да се строи в Берлин през 1913 г. По времето, когато първите участъци на аутобана са били довършени в началото на 30-те години, италианците вече са започнали строителството на тяхната автострада, което подтиква New York Times да заяви през 1934 г.: „Аутобанът е пряк наследник на автострадата, която Мусолини откри в Италия“. Въпреки това немците си поставят за цел да докажат, че не са лентяи: от 1932 г. до 1938 г. построяват 2993 километра аутобан, като изпреварват италианците.
Като твърди, че: „В последните около шест месеца различни кръгове проявяват интерес към строителството на широки пътища, магистрали или аутобани – това ще рече нови пътища, предназначени основно за трафика на моторни превозни средства“, вестник Sunday Times през 1937 г. успява да предусети утилитарните възможности за придвижване на стоки и хора, предоставени от аутобана. И все пак, между утилитарността и фантазията съществуват някои интересни факти за тези 10 943 километра автомагистрали. Те не са общодостъпни: шофирането на малка дистанция и преминаването вдясно не е разрешено, а правителството препоръчва скорост от 130 км в час, въпреки че при 60% от аутобана няма ограничения на скоростта.
Рекордната скорост от почти 432,7 км/ч е постигната от германския автомобилен състезател от Формула 1 Рудолф Карачиола с експерименталния автомобил Mercedes-Benz W125 с мотор V-12 през 1938 г. Така че германците са буквално тренирани да се справят с високи скорости, но много други нации не успяват: получаването на шофьорска книжка в Германия изисква много повече от дузина урока по теория и поне дванадесет урока по кормуване, а смъртността по немските пътища (на 100 000 души) е с 66% по-ниска от тази в САЩ.
Аутобанът притежава очарование, на което малко пътища могат да съперничат. И докато повечето от нас трябва да се примирят със скоростта в жилищните квартали или ненадейното профучаване като стрела на някой по магистралата, когато наоколо няма никой, аутобанът е символ на свободата и безграничното удоволствие от шофирането, за което повечето от нас мечтаят.
Вероятно няма друг цитат, който да обобщава по-добре мечтите на мнозина, особено в скучен следобед през седмицата на работното място, отколкото този от книгата на Кристофър Петит The Human Pool (Човешкият резервоар), където просто се казва: „Наех кола. Аутобан. Без ограничения на скоростта. Карах толкова бързо, колкото можах“.
