Балансов отчет е обобщение на финансовото състояние на дадено лице или организация за даден период от време. По правило той има две страни, като отляво са изброени всички активи (дебит), а вдясно − всички пасиви и собствен капитал (кредит). И тези две страни трябва да са изравнени, откъдето идва и името.
Самата дума balance навлиза в английския език около 13 век от старофренската balance „везни, теглилки“ и произлиза от средновековната латинска дума bilancia „с две блюда на везните“ (bi „две“ и libra „блюдо“). Откъдето идва и значението „сума, необходима за изравняване на двете страни на дадена сметка“, навлязла за пръв път в писмена употреба през 1620 година.
И докато официалният термин balance sheet (балансов отчет) се появява за пръв път в печатна форма едва през 1838 г., когато The United States magazine and democratic review пише: „Той се запозна с оборотните ведомости и балансовите отчети“, най-старите запазени двойни входни балансови отчети са изготвяни от банките във Флоренция още през 14 век, а най-вече в банката на Медичите, в която всеки банков клон е приключвал със счетоводството на 24 март всяка година, като изпращал копие от балансовия си отчет на главния банков офис във Флоренция. Освен това в балансите са били изброени поотделно салдата по сметката на всеки отделен клиент.
Появата на акционерни дружества през 17 век става причина инвеститорите да започнат да изискват през 1653 г. отчетите за финансовото състояние да бъдат изготвяни във формата на колони. Тогава Ричард Дафорн публикува своя учебник по счетоводство The Merchants mirror: Or, directions for the perfect ordering and Keeping of his accounts (Огледало на търговците или указания за перфектно подреждане и водене на счетоводството), в който илюстрира финансовия отчет с шест колони − в първите две е вписана общата сума на баланса, в средните две салдото на баланса, а последните две колони представляват баланс на останалите активи и акции.
Веднага след това започват да се публикуват книги за специализирано счетоводство, а през следващия век британското счетоводство бавно се приспособява към корпоративните нужди. През 1844 г. парламентът приема Закон за търговските дружества, изискващ акционерите да получават одитирани счетоводни баланси и възприетият формат следва онзи, който е прилаган из цяла Европа, но през 1858 г. е издаден британски образец на баланс, в който, за разлика от универсалния балансов формуляр, активите са вписани вдясно, акциите − отляво, а постоянният капитал е посочен най отгоре.
Настоящите разпоредби за формата и съдържанието на балансовия отчет се различават в зависимост от държавата, вида на организацията и целта ѝ. И тъй като това е важен инструмент за инвеститорите и кредиторите, за да разберат финансовото състояние на организациите и техните операции, многонационалните корпорации трябва да са в състояние да разбират политиките и езиците на страните домакини, където имат ключови бизнес интереси. EVS Translations може да бъде техният идеален партньор в международния успех, като предоставя професионални финансови езикови услуги.
