След въвеждането на закона „Дод-Франк“ за реформа на Уол Стрийт и Закона за защита на потребителите като пряк резултат от финансовата криза от 2008 г, акцентът върху информираността на клиентите относно регулаторните изисквания придоби по-голяма тежест. И макар в много случаи основните изисквания да са налице от около 50 години и да не са претърпели промяна, пазарът, където се прилагат тези закони и наредби, се е променил. Вместо да се обръщат към местната или националната аудитория на един език, все повече финансови институции се опитват да привличат глобална аудитория на различни езици.
Сред най-важните банкови закони на САЩ, за които потребителите трябва да бъдат правилно информирани, са следните:
- Регламент DD. Като част от Закона за защита на спестяванията (Truth in Savings Act) от 1991г., този регламент изисква уеднаквяване на информацията за таксите и лихвените проценти при откриване на банкова сметка. От рекламирането до правните задължения и оповестяването на банкови сметки, целта на този закон е да осигури на физическите лица ясна и разбираема информация за повечето банкови сметки, като спестовни и чекови сметки, депозити, и сметки в чуждестранна валута.
- Закони срещу нечестни, измамни или непочтени действия или практики (UDAAP). Предназначен за справяне с нечестни, измамни или непочтени действия или практики, законът „Дод-Франк“ се стреми да защити потребителите от измамни практики, които се считат за несправедливи. Като предоставя изходна база, при която потребителите имат достъп до информация и се нуждаят само от разумни мерки, за да определят кой продукт е най-подходящ за тях, този всеобхватен закон има за цел открит достъп до информация за потребителите, без да се налага те да вземат непрактични или скъпи мерки, за да разберат финансовите транзакции.
- Регламент E. Издаден от Федералния резерв, Регламент E има за цел да установи правила и процедури за извършване на парични преводи по електронен път. Този регламент включва всичко – от издаването на дебитни карти до използването на банкомати и мобилни платежни системи и технологията за обмен на данни на много къси разстояния Near-Field Communication (при покупки), и осигурява базата за начина, по който се извършват електронни парични трансфери, а също така изисква потребителите и финансовите институции да знаят своите отговорности, когато възникне грешка, като например в какъв срок потребителят трябва да подаде сигнал за грешка при електронен трансфер и правилната процедура, както и срока, в който банката трябва да проучи и обработи сигнала.
- Регламент Z. Макар и да е осъвременяван няколко пъти, Регламент Z води началото си от Закона за честно кредитиране (Truth in Lending Act) от 1968 година. По-конкретно Регламент Z се занимава със заемодатели, изискващи откритост по отношение на информацията, свързана с издаването на кредит, като такси за финансиране, лихвени проценти и всякакви промени в информацията по време на периода на погасяване на кредита, като уведомления за промени в сроковете и промяна на заемодателя/заемателя. Освен това този регламент забранява на заемодателите и брокерите съзнателно да насочват потребителя към неблагоприятни условия (като предшественик на UDAAP).
- Щатски закони. Наред с федералните закони съществуват и щатски разпоредби за защита на потребителите, с които финансовите институции трябва да се съобразяват. Например в Калифорния някои финансови транзакции подлежат на период на „право на отмяна“, който позволява на подписващия да отмени договора в рамките на определен период от време. За да се справят с оплакванията, че финансовата информация и договорите са написани с неразбираеми юридически термини, някои щати като Флорида и раят за корпоративния данък Делауеър, изискват договорите да бъдат написани в „разумно четлив стил“ като по-нататъшна стъпка, за да се гарантира, че потребителите напълно разбират какво подписват.
Като се има предвид броят на изискванията, наложени на финансовите институции, спазването им представлява сериозен проблем, особено когато става въпрос за потребители, които не познават банкерския жаргон. Независимо от степента на информираност на отделния потребител, отговорността за предоставяне на необходимата информация относно регулациите пада върху банката. Поради опасност от налагане на санкции за непредоставяне на информация, банките трябва внимателно да извършват надлежна проверка, когато избират доставчик на езикови услуги за техните преводи. Освен че просто превежда документи, дали преводаческата фирма има юридическата и финансова експертиза, за да отговори на регулаторните изисквания, като предоставя необходимата информация на клиентите?
Като предпочитан доставчик на езикови услуги за специализирани преводи в Съединените щати, както и в Европа, EVS Translations предоставя преводи на компании, котирани на фондовата борса – включително банки, компании за кредитни карти, одиторски дружества и други участници във финансовия сектор – от повече от 25 години. Чрез въвеждане на софтуер за управление на преводите за по-голяма ефективност, използване на платформа за управление на проекти за намаляване на административните усилия, създаване на стабилна основа за контрол на качеството чрез сертифициране по ISO и с непрекъснатите си технологични иновации, EVS Translations прави преводите ви по-прецизни.
