Макар да е нещо често срещано напоследък, все още съществуват много опасения и неразбиране около думата bankrupt (банкрутирал, фалирал). Като имаме предвид, че само в САЩ се попълват около милион молби годишно за обявяване във фалит в последните 15 години, може би е време да се вгледаме по-отблизо в тази дума.
Използван за пръв път от сър Томас Мор в More’s Apologye през 1533 г., терминът първоначално се е отнасял само до търговците (тези, които продават на пазара), а не за частните лица, което доста се отдалечава от нашето днешно най-общо разбиране на думата като липса на възможност за изплащане на задълженията.
Думата произлиза от средновековния френски израз bancque roupte, а произходът на термина е от италианския израз banca rotta, който буквално означава „счупен тезгях“.
И докато думата banca може да се преведе като „тезгях“ или „лихвар“, значението идва от идеята, че търговецът наистина работи зад тезгях на пазара и когато не е в състояние да си изплати задълженията, тезгяхът е буквално разглобяван, за да не му се позволи да прави бизнес на пазара.
Свидетели сме на забележително отдалечаване от първоначалното значение: през 2012 г. фалитите в бизнеса са само 3% от всички фалити – останалите са на частни лица.
Превръщайки се в нещо много по-обичайно отпреди, банкрутът е загубил до голяма степен социалната стигма, която е носил някога, но някои от заблудите, свързани с него, си остават.
Първо, банкрутът съвсем не е доказателство за това, че си мързелив или прахосник. Около 1653 г. Закари Бойд пише в Zion’s Flowers, че: „Онзи, който мързеливо се успива като съсел, накрая ще се окаже във фалит“. Данните обаче показват, че по-голямата част от финансовите проблеми се дължат на сериозни заболявания, загуба на работното място или развод.
Второ, процесът на обявяване в несъстоятелност и фалит не е безплатен начин човек да се сдобие с материални притежания: процедурата по фалит обикновено включва договорен план за изплащане на някои задължения, но както можем да видим от един брой от 1776 г. на Newcastle Journal: „Членовете на комисията по банкрута… възнамеряват да се срещнат… за да уточнят дивидентите върху имотите и последствията“, този процес съвсем не е нещо ново.
Трето, макар чрез банкрута да се цели облекчаване на временното затруднение, фалитът никога не е бил смятан за „начин на живот“: един предвестник на модерните закони, Арчибалд Гълън, твърди съвсем основателно през 1800 г. в Principles of the Bankrupt Law (Принципи на закона за фалита), че: „Макар банкрутиралият човек да е освободен от отговорност чрез законно придобит сертификат, той не може да извлече полза от това, защото е уязвим при нови начинания.“
