Освен самата джамия, малко неща са така тясно свързани с исляма като бурката. Дрехата се асоциира с предаността на жената към вярата. Без да навлизаме в споровете около правата на жените и критиките, отправяни към бурката, има още много неща, които трябва да разберем за историята на тази дреха.
За незапознатите с темата бурката е роба, дълга до земята, която покрива цялото тяло и се носи предимно от мюсюлманките, които спазват специфичните ислямски традиции. Изглежда думата е обвита с мистицизъм също толкова, колкото и самата дреха. Тя е вариация на изписване на хинди на арабската дума burqa, но произхожда от персийската дума purda със значение на завеса или воал.
Логиката на тази дреха се основава на скромността в облеклото и поведението, която жената е задължена да проявява, когато се появява на обществено място, но как се е появила? Тъй като бурката е разглеждана най-често в религиозен контекст, нека проследим два стиха (аяти) от Корана, в които се споменава бурката: „Кажете на вашите жени и дъщери и на жените на правоверните да се загръщат плътно с покривалата; така те ще бъдат разпознавани и никой няма да ги безпокои“ (Сура 33, аят 59) и: „Кажете на правоверните жени да свеждат поглед и да крият интимните части на тялото си, да не демонстрират красотата си освен видимото и очевидното, да покриват с кърпите за глава и кхимари (khimars) гърдите си (jaybs) и да не показват хубостта си“ (Сура 24, аят 31). Ако се отдалечим от религиозното значение и се пренесем в епохата, предхождаща появата на исляма, ще видим, че тази идея за скромност има етнически корени и е свързана с чувството за Namus (от арабски „добродетел“), а добродетелта е смятана за много важна черта на характера в Средния Изток и е синоним на чувство за чест, скромност и уважение. И понеже Коранът е написан от жителите на Близкия Изток в Близкия Изток, има вероятност идеята за добродетелта да е повлияла на изискванията в облеклото, споменати в Корана.
Първата известна употреба на думата в английския език е в творбата на Едуард Уилям Лейн от 1836 г. The Manners & Customs of the Modern Egyptians (Маниери и обичаи на модерните египтяни): „Бурката или воала за лице, който представлява дълга лента от бял муселин, покрива цялото лице освен очите и достига почти до нозете“. Половин век по-късно Киплинг в новелата Beyond Pale от 1888 г в сборника си Plain Tales from the Hills (Прости разкази от хълмовете) споменава, че и мъжете могат да носят бурка: „Той беше облечен в бурка, която покрива тялото както на мъжа, така и на жената“. И накрая, през 1905 г. Уилям Хънт припомня на всички причината за носенето на бурка в творбата си Pre-Raphaelitism: „Копнежът му да си разреши да удовлетвори очите си със скритите под бурката черти“.
