Какво може да се каже за днешната дума, което все още не е казвано? Независимо дали наричате нашето време информационна ера, дигитална ера или използвате някой друг термин, днешната дума до голяма степен е отговорна за тези определения. Именно тя прави смартфона „интелигентен“, тя захранва голяма част от нашите забавления и прави глобализацията възможна. Естествено, днешната дума е „компютър“; и въпреки огромната роля, която компютърът играе в живота на хората днес, малцина могат да си представят историята на възникването й.
Думата compute навлиза в английския език от френската дума computer, която от своя страна произлиза от латинската computare (със значение „сумирам, преброявам или пресмятам“). Като добавим -r в края на compute получаваме нашата дума computer, която буквално означава „някой, който изчислява или прави аритметични изчисления“.
Всъщност именно тази дефиниция се отнася до отделно лице, което е отговорно за първото използване на термина. Ричард Брейтуейт през 1613 г. в книгата си със заглавие The Yong Mans Gleanings, пише: „Запознах се с написаното от най-точния изчислител (computer) на времето, най-добрия майстор на аритметиката, който някога се е раждал и той беше свел дните до кратък брой.“
На базата на тази дефиниция може да се стигне до заключението, че всеки, който борави с числа, като например счетоводителят, също може да се счита за „компютър“ (т.е. „този, който изчислява“), но какво да кажем за нещо по-модерно като машината например?
Най-ранното споменаване на думата в английския език в смисъл на машина или устройство за извършване или улесняване на изчисления е от началото на 19 век, когато идеята за програмируем компютър хрумва на британския математик и машинен инженер Чарлз Бабидж и той изобретява автоматичен механичен калкулатор за подпомагане на навигационните изчисления, известен като Аналитична машина; следва появата на първия модерен аналогов компютър, изобретен от сър Уилям Томсън през 1872 година; и първата статия по темата в медиите, публикувана в списание Engineering, където през 1897 г. е описано реално съществуващо устройство: „Това е компютър, създаден от М. У, Кокс. Той го описва като нещо, което наподобява сферична сметачна линия.” Всъщност изчислителни уреди са били създавани още в класическата античност, като например сметалото абак, астрономическия уред астролаб и Механизмът от Антикитера – антично устройство, предназначено за наблюдаване на звездното небе.
И макар тези устройства бързо да се превръщат в електронни, през следващите около 50 години те все още си остават във формата, която днес възприемаме като калкулатори – фиксирани програми само за математически цели (електромеханичните релейни компютри се появяват през 30-те години на миналия век, а през следващия век се появява напълно автоматичният цифров компютър). Едва след Втората световна война компютрите започват да намират многобройни приложения и те бавно се превръщат в мултифункционални машини за обработка, приложими в толкова много сфери на дейност в съвременния свят.
Истинският бум на използване на компютъра настъпва тогава, когато компютрите стават по-малки, по-мощни и по-широко разпространени (както и на по-достъпни цени), като например с въвеждането на Bendix G15 през 1956 г. или LPG-30, чиято цена днес би се равнявала на 373 000 евро. Появата през 1977 г. на Commodore PET и (3 месеца по-късно) на Apple II (на Стив Джобс и Стив Возняк) вкарва напълно сглобения и масово продаван компютър в домовете, като отваря път на множество софтуерни разработки и приложения. „Машината на годината“ за 1982 г. на списание „Тайм“ постепенно става по-малка, по-мощна, по-лесно преносима и абсолютно незаменима.
Всъщност за 60-те години, през които са широко достъпни, компютрите са изминали дълъг път, но това е само началото. Като започнем с екипировката за йога, която може да определя точността на йогийските пози, минем през преносимите устройства, които наблюдават нашето здраве и стигнем до контактните лещи, които се приспособяват към нуждите на зрението ни, компютрите се превръщат в новия гръбнак на продуктите за здраве и уелнес. Изкуственият интелект и машинното обучение променят много аспекти от нашето ежедневие – от това как произвеждаме стоки, отопляваме домовете си, караме колите си или общуваме помежду си (независимо от езиковите различия). Друго нещо, което трябва да споменем, е методът за съхранение на информация в компютърна мрежа Blockchain, който, въпреки че е използван предимно за финансови транзакции, има потенциала освен всичко останало и да подкопае напълно индустрията за сигурност на данните. Разбира се, при целия споменат разрушителен потенциал, си струва да отбележим, че всяко развитие коства разумна цена и че на социалните и правни норми често им се налага да правят усилия, за да догонят технологичното развитие.
