Според американския държавник, изобретател и плодовит писател Бенджамин Франклин, на този свят само смъртта и данъците са нещо сигурно. И макар че сме напълно безсилни пред първото, съществуват начини изплащането на второто да бъде заобиколено, въпреки че има голяма разлика между законното и достойно за похвала избягване на данъци (т.е. законно неплащане на данъци) и укриването на данъци (т.е. незаконно неплащане на данъци), на което се гледа с много лошо око.
И това ни напомня една от най-големите истории от последните няколко години, свързана с инвестиции, данъци и данъчни измами: сделките „cum-ex“. И въпреки че можем лесно да попаднем на статии, които определят този тип сделки като случайно укриване на данъци, преди да се прехвърлим на следваща новина от тази сфера, е важно да разберем какво наистина представляват сделките „cum-ex“ и защо всъщност не са законни.
Първо, нека да разгледаме самия термин. Изразът cum-ex е съкратена форма на cum-ex dividend, като дивидентът представлява паричното разпределение на печалбата от дружествата на техните акционери. Колкото до частта „cum-ex“, малко е изненадващо за инвеститорската терминология, но тя идва от латинските думи cum и ex със значение „със“ и „без“. Извън инвеститорския жаргон тези думи са използвани за пръв път в английския език в труда на Робърт Гифън, озаглавен Stock Exchange Securities (Ценни книжа на фондовата борса) от 1877 г., където авторът пише: „Тази цена бързо се покачи от 125 с дивидент (cum div.) в началото на юли до 136 без дивидент (ex div.) през септември.” Без да навлизаме твърде надълбоко в темата, само ще отбележим, че cum-dividend (с дивидент) се отнася до акции, за които инвеститорът има право на предварително обявен дивидент, а ex-dividend (без дивидент) се отнася за акции, закупени от инвеститора обикновено веднага след крайната дата на деклариране на дивидента, което означава, че той няма право на дивидент.
Ако „с дивидент“ и „без дивидент“ са диаметрално противоположни, какво означава cum-ex? Казано простичко, cum-ex е една илюзия, основана на специално подбрано време. Тази илюзия струва скъпо на Германия и съседните й страни между 2001 и 2011 г. (когато вратичката в закона беше затворена) по отношение на събирането на данъци, което доведе до разлика от най-малко 55 милиарда евро неприбрани данъци в хазната.
По същество ето как става това между двама инвеститори А и Б. При изплащане на дивидент на самата дата или точно преди датата на записване, инвеститорът A, който притежава акциите, ги дава назаем или продава на инвеститор Б по начин, който да направи нулева цената на транзакцията. Поради времето, необходимо на една клирингова къща на трета страна да обработи напълно сделката и на вратичка в германското данъчно законодателство, в деня за получаване на дивидентите и инвеститор A, и инвеститор Б ще се окажат собственици на акциите, което означава, че и двамата са получили данъчни сертификати, които им позволяват да предявят иск за възстановяване на данъците, които компанията е платила за дивидента. С други думи, в случаите на използване на „cum-ex“, поне два пъти е разпределен данъчен кредит.
И макар че тази вратичка в закона бе затворена за германските граждани през 2007 г., тя остана отворена за чуждестранните инвеститори до 2012 г., като някои данъчни власти изплащаха данъчни кредити дори няколко години след това.
Излишно е да казваме, че когато германското правителство осъзна, че собствената му политика и пролуки в законодателството са позволили загубата на милиарди евро при събирането на данъци, никак не се зарадва; германските власти заявиха, че това е неетично укриване на данъци (а не законово избягване чрез вратичка в закона) и се опитват да получат своя „пай“ (неплатените данъци) чрез всички необходими средства. А „всички необходими средства” означава предприемане на изключителна стъпка като преглеждане на 10-годишна документация – на печалби, които вече се считат за обезпечени и затворени – и евентуално търсене на начини за възстановяване на финансовите средства. А ако това не ви се струва достатъчно необичайно, нека добавим, че в разследването за незаконни сделки са замесени около 100 германски и международни банки, всички основни германски банки и много важни лица в европейския банков сектор, насърчили финансова нестабилност.
