Известният бизнес консултант и писател Питър Дракър е добре известен с думите: „Ако искате нещо ново, трябва да спрете да правите нещо старо“. По същество промяната и иновациите не се случват просто така; обикновено те изискват нов начин на мислене, нова перспектива или по-добър модел. Това, което те изискват, е днешната дума, disruption (разрушение, пробив, дисрупция).
Нашата дума идва директно от средновековната латинска дума disruptionem със значение „разбивам на парчета, разцепвам или раздробявам“, произхожда от латинския глагол rumpere, който означава „чупя“, а заедно с представката dis- означава „отделно или разделяне“.
Въпреки че сме свикнали да асоциираме думата с бизнеса, продуктите и дори поп-културата, произходът ѝ всъщност е свързан с медицината. Използвана е за пръв път от сър Томас Брауни в творбата му Pseudodoxia Epidemica от 1646 г., в която развенчава грешките и суеверията на времето и описва особено неприятния начин, по който се раждат пепелянките: „Теофраст стигна до извода, че след пълен и изобилен цикъл, може да се получи разчупване (disruption) на матрицата“.
И въпреки, че не е задължително това да е начинът, по който възприемаме термина, тази употреба – която можем да наречем разкъсване, пробив – може лесно да се отнесе до спукването на финансови балони, като кризата със спестяванията и кредитите, срутването на пазара през 1987 г., спукването на дот-ком балона и срива на пазара на ипотечните кредити в САЩ между 2007 и 2010 година.
Освен като медицинско понятие терминът дисрупция започва да се използва и за описване на природни феномени и геоложки процеси, както проличава в творбата на Томас Бърнет Theory of the Earth (Теория на Земята) (1684 г.), където пише следното: „Тези мощни земетресения и дисрупции, които извършиха такава екзекуция на земното тяло.“ А Ричард Кируан пише в Geological Essays (Геоложки есета) (1799): „Тези стълбове не приемат формата на колони чрез кристализация, а чрез дисрупция.“
Що се отнася до дисрупцията, която разглеждаме, то тя означава по-скоро открояваща се промяна, а не толкова природонаучно явление, първият случай на употреба на думата в този смисъл може да се намери в превода от Джон Адамс на творбата на испанския изследовател и пътешественик Антонио де Улоа Voyage to South America, (Пътешествие до Южна Америка), където той споменава как „Те разцепват земята и след всеки удар я оставят цялата в дисрупции.“
До този момент думата е използвана с твърде негативен смисъл; това обаче обикновено се отнася само за статуквото. Ако погледнем откъм другата, позитивната страна, можем да благодарим на думата за много от нещата, които днес смятаме за нормални. Тази концепция, дефинирана и използвана за пръв път през 1995 г. от университетския и бизнес консултант Клейтън М. Кристенсен, възприема думата (от гледна точка на пазара / продуктите / технологиите) като продукт на иновациите, който служи за развитието на нови пазари и ценностни мрежи.
Например през 1900 г., когато автомобилът все още е недостъпен лукс, транспортът все още до голяма степен зависи от коня, но иновативният модел Т на Хенри Форд през 1908 г. предизвиква дисрупция на пазара. При съвременните технологични условия, това е същото като причината, поради която хората правят повече неща със смартфоните си, отколкото с PDA устройствата, таблетите и лаптопите. Това е Wikipedia и Kindle, вместо книгите от хартия, или, ако използваме зашеметяваща верига от технологични термини, това са драйвери за USB флаш памет вместо Zip файлове, вместо флопи дискове 3.5″, вместо флопи дискове 5.25″, вместо флопи дискове 8″, вместо хард диск 14 инча. След всичко казано, ако се вгледаме в бъдещето, изглежда се очертава както печалба, така и загуба: пълната цифрова икономическа трансформация и вероятността от добив на суровини от астероиди може да струва по 100 трилиона долара; обаче инфекциите, устойчиви на лекарства, могат да изложат на опасност икономическа продукция за 100 милиарда долара. Като имаме предвид, че тази дисрупция е, ами нека се изразим така – дисруптивна, може би подлагаме на риск както лошото, така и хубавото?
