Терминът domain навлиза в английския език около 1500 г. от френската дума domaine (имот), която пък идва от латинската dominium (имот, собственост). Смисълът на регион с определени правила и контрол и конкретно поле на мисъл или дейност, върху които някой има контрол, се появява около 1750 година. Математическото значение на множество от всички възможни стойности, които независимата променлива на една функция може да има, е документирано около 1900 година.
В уеб терминологията домейнът често се възприема погрешно като синоним на уеб сайт, но макар тези термини да са тясно свързани, те са две много различни неща.
Обикновено домейните или имената на домейни скриват или заместват цифровите IP адреси с лесни за запомняне имена. Казано простичко, домейнът е локацията на уеб сайта в интернет или с други думи – адресът, на който потребителите могат да го намерят.
Според статистиката, предоставена от лидерите в индустрията за интернет сигурност на домейни, в началото на тази година е имало около 330 млн. регистрирани имена на домейни.
Всичко това стартира преди 24 години, когато през 1983 г. току-що завършилият компютърни науки Пол Мокапетрис получава задачата да опрости директорията на уеб сайтовете на ARPANET и съответните им адреси и предлага създаването на Domain Name System (Система за имена на домейни), която да замени IP адресите с имена и да категоризира уеб сайтовете по предназначение – например разширението .com означава „с комерсиална цел“.
Той получава задачата от „бога на Интернет“ Джонатан Постъл, който е първият, записал термина domain във връзка с компютърния свят. Това става през 1982 г. в Request for Comments (RFC) – документите, които удостоверяват как е бил създаден интернет: „Името на домейна се състои от свързването на едно или няколко „прости имена“.
Оригиналните спецификации на Системата за имена на домейни (DNS) са публикувани през ноември 1983 г. и първият домейн е създаден от скандинавски изследователски екип през януари 1985 г., Nordu.net – използван като идентификатор на първия основен сървър (root server), nic.nordu.net.
И все пак първият законно регистриран домейн (чрез разрешената от DNS процедура), се появява два месеца по-късно – когато на 15 март 1985 г. Symbolics Inc., американска компания за компютърни системи, регистрира Symbolics.com.
Само още 5 други домейна са регистрирани до края на същата година, а през януари на следващата година се регистрира Xerox.com, като 7-ми по ред домейн. HP, IBM и Intel регистрират домейните си през март 1986, и са съответно 9-ти, 11-ти и 13-ти по ред.
Регистрацията на имена на домейни е безплатна до 1995 г., когато цените за регистрация за две години започват от 100 долара нагоре. Любопитно е, че най-скъпите имена на домейни – Insurance.com, VacationRentals.com и PrivateJet.com, са продадени за над 30 млн. долара всяко.
Като имаме предвид правилото, че едно име на домейн може да съдържа до 63 букви и не може да надхвърля обща дължина от 253 ASCII знака в текстовата си форма, изборът на имена на домейни изглежда доста по-ограничен, отколкото повечето от нас смятат. Само си помислете, че всяка възможна комбинация от три букви.com е била регистрирана до 1997 г., а всеки домейн с комбинация от четири букви.com – до 2013 година.
Добрата новина е, че не всичко е свързано с .COM, защото съществуват множество домейни от първо ниво (Top-Level Domains TLDs) от 2011 г., когато ICANN (Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси) премахна повечето ограничения пред създаването на нови домейни от първо ниво.
Ерата на новите генерични домейни от първо ниво (gTLDs) вече е на хоризонта, дава възможност за почти безкраен брой комбинации и за създаване на собствени разширения на домейни и регистриране на собствени имена на търговски марки.
