Понятието коутоу произлиза от китайски език и означава удар по главата. В традиционната китайска култура е било необходимо да се демонстрира почит към висшестоящите и хората с по-нисък ранг е трябвало да се покланят дълбоко или да направят коутоу, като легнат на пода и докоснат повърхността с главата си. По времето на управлението на династията Цин стандартната процедура за поздравяване на висшестоящ била „три пъти да се коленичи и девет пъти да се легне на пода“.
Джон Бароу е бил активен пътешественик в началото на 19 век. Пътувал е до Китай и Южна Африка и като британски държавен служител във военноморските сили от най-висш ранг е бил избран да пътува до Арктика. Проливът на Бароу е кръстен именно на него. През 1804 г., докато заема поста на дипломат в Китай, той отбелязва, че „китайците са убедени, че трябва постоянно да бъдат карани да практикуват коутоу или церемония на поклони и лягане на пода“.
Дали да се изпълнява коутоу става един от наболелите въпроси, свързани с Китай. Проблемът бил статута на коутоу. За уважение ли става въпрос, или за подчинение? Този проблем е бил обсъждан около 50 години. Посланикът на Нидерландия е имал желание да изпълни коутоу, а посланикът на Великобритания успял само да отдаде чест.
От много ранен етап коутоу е било използвано и с чувство за ирония. През 1826 г. новелистът и по-късно министър-председател Дизраели използва думата на деня коутоу доста небрежно в новелата си „Вивиан Грей“. Днес коутоу се използва също и като понятие за разграничаване от мнението на друг човек. Новозабогатялата г-жа Милион пристига и е посрещната от маркизата, която „я поздравява с коутоу като първокласен мандарин“.
