Emoji e японски термин, който се отнася за малки дигитални изображения, използвани при мобилните телефони или мигновените интернет съобщения. Те изобразяват настроение, предмет или действие. Не трябва да се бъркат с емотиконите – символи, съставени от пунктуационни знаци, изразяващи емоции. Японският термин emoji ojis е съставен от двете думи „e“ (картина) и „moji“ – (дума), докато емотиконът е съчетание от думите емоция (emotion) и икона (icon).
Шигетака Курита създава символите емоджи, докато работи за японския мобилен телефонен доставчик „NTT Docomo“, като част от екипа при стартирането през 1999 г. на i-mode – първата значима интернет система за мобилни телефони.Тя се нуждае от ново компютърно приложение, за да се отличи от останалите конкуренти. Вдъхновението осенява Курита при едно пътуване до „AT&T“ в Сан Франциско. Той осъзнава, че прогнозите за времето, формулирани чрез думи, могат да бъдат видени по-лесно, а и информацията може да се възприеме по-бързо, ако се използват картинки, съответстващи на използваните думи, и така се ражда първото емоджи. Дизайнът на символите на Курита предава бързо идеите и придобива широка популярност както в Япония, така и по света. Текстовите съобщения, предавани между японски приятели, са пълни с тези симпатични символи и в японските влакове хора от всички възрасти могат да бъдат видени как са навели глави, съсредоточени в писането на съобщения, включващи емоджи. Картинка на халба бира с голяма въпросителна означава покана за приятно прекарване в заведение, докато картинка с тичащ човек, последвана от изображение на влак означава, че приятелят ви закъснява.
През 2002 г.английското издание на американското списание „Wired” публикува статия за новата японска мода на емоджи със заглавие „Графичен език: Кажи го по-добре с емоджи“ (Graphic language: Say it better with emoji). В нея е описано как 24-годишната японка Ханако Мацумура „често изпраща съобщения само с емоджи“. При наличието на такъв богат избор от емоджи, емотикони и думи символи като „LOL“ (смях, смея се на глас) или „L8R“ (по-късно), е логично да се запитаме дали хората все още продължават да изпращат съобщения, формулирани според правилата на граматиката и с правилна пунктуация и било ли е това някога характерна черта на електронните съобщения?
Тези дни четох книга, посветена на живота на Алберт Айнщайн, която ме накара да се размисля върху прочутия цитат:„Страхувам се от деня, в който технологията ще надхвърли човешкото взаимодействие. Тогава ще се появи поколение от идиоти.“ Дали символите емоджи не олицетворяват страха на Айнщайн от залеза на нашата способност да взаимодействаме един с друг заради кратките, схематично конструирани съобщения и нелепата необходимост от симпатични картинки уж за подобряване на общуването ни? Какво би казал той днес за навиците на г-жа Мацумура?
