Този петък беше изключително важен ден за исландския футбол. Играха се плейофи за място на финалите за Световната купа в Бразилия – Исландия срещу Хърватия. Исландия, дори и с човек по-малко на терена, запази шансовете си да бъде най-малката страна, заела място в турнира, с население само от 320 000 души.
Появата на Исландия на картата е отнело доста време. Една от най-ранните английски поеми, озаглавена „Брут или Хрониката на Британия“, разказва историята на Британия, написана от Лаймън около 1200 година. Понеже френският език е бил традиционният език за писане по онова време, да се пише каквото и да било на английски е било много необичайно. Докато пише за местната аудитория, Лаймън споменава за пръв път Исландия на английски език. През последвалите 300 години тя се е смятала за място, откъдето идват някои продукти като сукно, риба, кучета и кварц. По това време Исландия дарява на английския език такива думи като айдердаун, берсерк (името на викингския воин), глагола плячкосвам, гейзер, гребло и Валкирия.
Историята на Исландия като независима страна започва едва през 1944 година. През сравнително кратката си история, страната преживява срещата на върха в Рейкявик (Рейгън и Горбачов се срещнаха, за да обсъдят въпросите на разоръжаването), най-прочутия мач в шахматната история между Спаски и Фишер (който получи по-късно исландско гражданство), търговските Войни за рибата треска (спор между Исландия и Великобритания за правото на риболов), бързата експанзия като финансов център и още по-бързото сгромолясване. И, разбира се, вулканичната пепел. Само си припомнете вулкана Ейяфятлайоктул, който всички наричаха просто „Ей“ или „вулкана с трудното име“ заради невъзможността да го произнесат, а какво остава да го запаметят.
