Великден / Easter
Тази година православният и католическият Великден съвпадат и се отбелязват на 20 април. Великият ден на Възкресението Христово е най-светлият християнски празник и етимологията на думата в българския език е съвсем очевидна. Съвременната английската дума Easter (от староанглийски Easterdæg) от своя страна произлиза от името на англосаксонската богиня Еостре (също от протогермански Austron, austra- със значение на „светя“), богиня на зората и плодородието.
Агнешкото е типично за Великденската трапеза, но включването му в празничното меню не се налага изведнъж. Преди всичко Исус е смятан за Агнец Божи и едва в началото на 17 век ястието става типично за празничната трапеза в Англия. У нас на празника неизменно присъства Великденският козунак, който е наследник на българските великденски хлябове или краваи от по-старо време под формата на продълговати късове или плетеница от парчета тесто. Аналогът им в Русия се нарича „кулич“, а в Италия – „панетоне“.
Що се отнася до съвременните традиции, свързани с празника, образът на Великденския заек е бил популярен в Германия от около 50 години, преди да прескочи в американските великденски обичаи около 1880 г., годината, в която се поставя началото на обичая лов на великденски яйца. Първото споменаване на Великденския заек обаче се случва 20 години по-късно. Великденското зайче е трябвало да почака падането на Берлинската стена, преди да започне да подскача и по българскaта трапеза под формата на декоративни елементи или шоколадови фигурки. Ловът на великденски яйца все още не е популярен в България, но бавно набира популярност. Всяка година боядисването на яйцата събужда креативността и фантазията на деца и родители, множат се конкурсите за най-оригинално яйце, като в някои области от страната към изпъстрените с разноцветни бои яйца с восък се прикачат китки от вълнени конци, т.нар. „китниче“. Весели празници!
