Естествено, всички ние мечтаем за голямата ваканция – да отпиваме шампанско по време на първокласен полет до тропическа дестинация, където часовете се изнизват, докато лежим на слънчев плаж и се наслаждаваме на местната атмосфера. Истината обаче е по-малко бляскава и често включва задушни полети, пренаселени летища и раздути цени на почти всичко. Някъде по средата сред тези изживявания проблясва един маяк, който ни гали слуха от летището като песента на сирените – безмитен (duty-free) магазин.
Безмитният магазин е специализирано място, най-вероятно в международната зона на летище или точно където преминава националната граница, където можете да закупите специализирани стоки – често алкохол, тютюн, парфюми/одеколони и т.н., без да е необходимо да се плащат местните или национални данъци/мита.
Първоначално това е единствен магазин, създаден през 1947 г. от Брендън О’Рейгън на летище „Шанън“ (Ирландия) като услуга за трансатлантическите пътници, а много скоро след това идеята се подема на много места и през 70-те години безмитните магазини започват да се появяват по международните летища в целия свят.
Що се отнася до стоките и продажбите, ако сте изненадани от факта, че парфюмерията и козметиката продават почти два пъти повече стоки от категорията „вино и спиртни напитки“ (31% спрямо 17%), ще бъдете истински шокирани да научите, че през 2016 г южнокорейското летище „Инчхон“ надмина по продажби безмитните магазини на Дубай с продажби от 1,85 милиарда долара.
Като си припомним, че безмитните магазини са иновация в следвоенните години, когато трансатлантическите полети зачестяват, а според прогнозите пазарът на стоки в безмитните магазини ще достигне 114 млрд. долара през 2021 г., лесно е да се предположи, че изразът duty-free е създаден сравнително наскоро.
Любопитно е обаче, че той е употребен за пръв път през 1689 г., когато вестник London Gazette съобщава за документ, в който пише: „Сроковете, разрешени за внос на провизии и стоки от първа необходимост в Ирландия без мита (duty-free)“, като тук става дума за основните стоки, изнасяни от Ирландия за Англия по онова време – ленено платно и ленени прежди, когато вносът нараства около 50 пъти за периода от 1683 г. и естествено освободеният от мита ирландски лен много скоро залива по-голямата част от британския пазар.
По-късно, през 1793 г., Томас Джеферсън пише в своите „Съчинения“, разглеждайки искането на Франция за правото на определени безмитни привилегии: „Би било също толкова неразумно да се искат мита за стоки, които са взели от врага…Но въоръжените кораби на Франция също са допускани да акостират на сушата и да продават техните заграбени стоки за консумация и в този случай е разумно да плащат мито. Когато даден договор не дава основно право на продажба, не може да бъде дадено допълнително право да се продава безмитно“.
Използването на термина във връзка с конкретни артикули ни връща към статия, публикувана през 1958 г. в London Times, където пише: „Крайчето на цигарата му догоря и аз му подадох една цигара от моите безмитни (duty-frees)“. Магазинът за безмитни стоки (duty-free shop) е споменат за пръв път едва през 1965 г., докато хората, които тестват нови продукти в списание Which?, които имат за цел да насърчават информирания избор на потребителя при покупката на стоки и избора на услуги, отбелязват следното: „Не на всички летища има безмитни магазини“.
Свидетели сме и как концепцията за безмитни магазини се издигна над летищата, както може да се види в една реклама в Sunday Times от 1985 г.: „По време на полета кабинният персонал ще ви предложи напитки и безмитни стоки“.
