По това време на годината всички очи са вперени в Северния полюс. Както ще ви обясни всяко дете, добре запознато с историята на дядо Коледа, той живее на Северния полюс, подпомогнат от джуджета, които, освен всичко останало, изработват всички играчки. Тези джуджета често са облечени с червени и зелени дрехи, имат заострени, прекалено големи уши и носят островърхи шапки. Разбира се, ние знаем това заради литературата, традицията и поп културата, но какво можем да кажем за джуджетата и за английската дума elf, с която се назовава джуджето, съпровожда дядо Коледа? Освен това, как джуджетата или елфите са започнали да бъдат асоциирани с Коледа?
Нашата дума идва от староанглийската ælf и е подобна на старогерманската alp, както и на старонорвежката дума alfr и произлиза от индоевропейския корен albho-, който означава „бял“. Продукт на германската митология и фолклор, елфите са свръхестествени същества, които притежават необикновена красота и отлични магически заложби, които могат да използват, за да помагат или вредят на хората.
Споменати за пръв път в епичната староанглийска история Beowulf, елфите са описани като продукт на убийството на Авел от Каин: „тогава се пръкна неописуемо потомство: великани, елфи и духове от подземния свят“. Още повече че в други староанглийски източници, като Bald’s Leechbook (края на 9 век) и Lacnunga/Remedies (края на 10 и началото на 11 век), се споменава, че елфите причиняват болести на хора и добитък, обикновено във формата на остри стомашни болки и психически заболявания.
По-късно по времето на Хенри VIII Джон Палсгрейв, свещеник, автор и възпитател в кралското семейство, пише в книгата си, посветена на френската граматика L’esclarcissement de la langue francoyse (1530 г): „Елф или джудже, дребосък“, описвайки елфа като малко и дребно същество.
Обяснявайки характера на елфа с пренасянето на качества на хората, драматургът Никълъс Удал използва термина, за да опише лукави, пакостливи и понякога злонамерени хора (какъвто е елфът) в творбата си от 1550 г. със заглавие Ralph Roister Doister, където авторът се оплаква, че: „Жените са такива луди богобоязливи елфи.”
Като се има предвид, че елфите обикновено се смятат за свръхестествени, магически и донякъде злонамерени същества, трудно е да се разбере как са се вписали в атмосферата на Коледа, но като много наши традиции елфите представляват смесица от няколко различни аспекта. От началото на Реформацията елфите постепенно изоставят традиционната си уродлива идентичност и приемат един по-приятелски, романтичен образ, както може да се види в творбата на Едмънд Спенсър The Faerie Queene (1590 г.) и в „Сън в лятна нощ“ на Шекспир (1595 г.), където образът им е по-привлекателен.
Образът, който сме свикнали да свързваме с коледното джудже, е вариация от шведския гном от началото на 19 век и / или датското джудже. В писмена форма първата употреба на термина идва от САЩ, с включването на дядо Коледа и Коледата в поемата от 1823 г. на Клемент Кларк Мур A Visit from St. Nicholas (Посещението на дядо Коледа): „Той беше пълен и закръглен, весел стар елф.“, докато идеята за джуджета, които изработват играчки на Северния полюс, ни връща към издание от 26 декември 1857 г. на списание Harper’s Weekly, където, в стихотворение, озаглавено „Чудесата на дядо Коледа“, пише, че дядо Коледа: „включва много джуджета в работата/ като всички те напрягат всички сили/ в изработването на милион красиви неща/ торти, захаросани бонбони и играчки/ за да напълнят закачените чорапи/ на малките момичета и момчета.”
