Джуку (Juku) е японската дума, често превеждана като „училище за зубъри“. Думата се появява за пръв път през 1931 г., когато New York Times пише статия, озаглавена „Идея за ново преподаване се разпространява в Япония. Обара, основател на системата Джуку, обяснява целите и напредъка й.“ Всъщност Джуку добива популярност по време на следвоенния период на Япония, от когато тези училища стават постоянна отличителна черта на японската образователна система. Те са частни търговски предприятия, изпълняващи различни функции според типа, който изберете: Джуку в допълнение към обучението в училище, Джуку в помощ на учениците при подготовка за конкретни входни изпити (включително за горни класове на средното образование и за университет) или Джуку за ученици със затруднения, които имат нужда от допълнителна помощ, за да бъдат на едно ниво с връстниците си.
Япония е известна с образователната си система, характерна с наизустяването и дългите часове, прекарани в учене. Също и с родителите, особено майките, които тласкат децата си до предела на възможностите им с цел да спечелят място в престижно училище или да отбележат резултат от 100% на тестовете по математика, английски език и естествени науки. Джуку подхранва този стереотип, защото децата обикновено учат тук до късно вечерта след редовното училище, както и в почивните дни. Но това е само стереотип и явлението Джуку не може да бъде обяснено просто като плод на напористи родители и обсебеността по ученето. Има много причини за това защо джуку станаха толкова популярни и доводите както „за“, така и „против“ използването им, са убедителни.
От една страна критиците на Джуку изказват недоволство, че заради плачевните разходи, свързани с изпращането на децата тук, тези от по-бедни семейства остават пренебрегнати, докато по-заможните им връстници учат като луди, за да постигнат академични успехи. Образователната система на Япония винаги е била егалитарна система по своя подход и джуку не се вписва добре в този модел. Но проблемът при подобна егалитарна система е, че децата, които изостават, или тези, които надминават останалите, пропускат, защото системата обслужва само средното положение. Джуку, както се твърди, може да бъде от помощ на деца, чиито потребности попадат извън общия случай.
Поддръжниците на джуку също могат да твърдят, че методите на преподаване са по-иновативни от традиционните подходи, в чийто център стои учителят, които се използват в държавните училища. Вероятно това зависи от конкретното джуку, което посещава детето, но доводът е, че понеже са предприятия, целящи печалба (направена, като гарантират, че децата взимат изпитите си), тук преподаването трябва да е по-иновативно. А и не е като на учениците това да не им харесва. Някои японски деца ще ви кажат, че харесват различната атмосфера в своето джуку и подхода на учителите си (също и да имат нова приятелска компания).
Вероятно най-често срещаният довод против джуку е, че те лишават децата от детство – никакви клубове за извънкласни занимания или игра с приятели, само учене и домашни. Това може би е вярно и родителите може тайно да признават, че детето им пропуска…да бъде дете, но истината е, че японските родители са под огромно напрежение да бъдат като другите семейства. Надпреварата да намерят място за детето си в правилното училище и университет определено е налице и никой не иска детето му да бъде последно. В името на детето, а и в това на родителите. Тази надпревара само става по-усилена от практиката на водещите фирми в Япония, които при ежегодния подбор на новозавършили студенти продължават да наемат такива само от водещите университети.
Джуку сами по себе си не са симптом за обсебеност по образованието, а може би по-скоро за обсебеност по статуса и страха от това детето да изостане от останалите. Докато Министерство на образованието не извърши реформи в методите на преподаване и учебните подходи в училище, джуку ще продължи да бъде необходимо допълнение към образованието на децата в Япония.
