С приближаването на Великден, в англоезичния свят все по-често се чува днешната весела и забавна вариация на думата exciting (вълнуващ) – eggciting, в която първата сричка е изписана като яйце (egg). Независимо дали има религиозен или светски смисъл, дали е стара или нова, в тази дума има нещо, което изразява усещането за радост и приповдигнатост, което изпитваме с приближаването на Великденските празници. Нека да се вгледаме в тази интригуваща дума, в нейния произход и в това защо се използва в англоезичните страни през този период на годината.
Ако започнем с основната дума в словосъчетанието, excite, тя произлиза от латинската основна форма на глагола excitare, със значение на „възбуждам, призовавам“ и навлиза в английски език през старофренската esciter. Терминът е употребен за пръв път с основното си значение в творбата на Ричард Рол Psalter, написана през 1340 г. Там той пише по повод на Възкресение Христово: „пеенето на псалми призовава ангелите да ни се притекат на помощ.”
В опита си да придаде на термина по-голяма дълбочина в смисъл на пробуждане на нещо заспало дълбоко или придвижване на едно чувство или емоция от мисълта до физическото проявление, английският средновековен поет Джон Гоуър в поемата си Confessio Amantis (Изповедта на любовника) пише през 1393 г.: „Венера му подаде да пие от същата чаша, която пробужда похотта.” В крайна сметка, Великден винаги е бил свързван с прераждането и плодовитостта, нали?
Терминът се превръща в отглаголно съществително (в смисъл на пробуждане) през 1656 г., в първото издание на The History of Philosophy (История на философията) на Томас Стенли, където обяснява отношението на Платон към Бога: “[Бог] изпълва всички неща със себе си, пробуждайки душата на света, приласкавайки я към себе си.” Отново ключова тема за Великден и (от началото на 20 век) – на еврейската Пасха.
И все пак, трябва да минат още два века преди нашата дума да придобие съвременното, по емоционално значение, с което я асоциираме. Идеята за вдъхновяващо чувство е свързана за пръв път с нашата дума в брой от 1821 г. на месечното списание за поп култура Life in London на Пиърс Игън, където авторът твърди следното: „Макар някои от броевете буквално да са топли на пипане, купувачите на Life in London могат да се чувстват сигурни, че не сме добавили нищо, само с цел да ги развълнуваме.”
Ако насочим вниманието си към яйцето, което е част от „вълнуващата“ дума, не е изненада, че то отдавна е асоциирано с идеята за смъртта и прераждането в древните култури и додинастичния период на Египет, Масопотамия и Крит. Обичаят да се боядисват и украсяват яйца за Великден е въведен от първите християни в Месопотамия, които са боядисвали яйцата с червена боя, за да припомнят символично за разпъването и възкресението на Христос. В по-широк мащаб обаче, макар че традицията с боядисването на яйца започва по-късно, тази асоциация на яйцето с Великден е отбелязана за пръв път през 1610 г. като част от официалните ритуали на римокатолическата църква: Rituale Romanum (римокатолическият ритуал), част XI, свързана с благословиите и други ритуали: „Господи, нека благоволението на твоята благословия да падне върху тези яйце, нека те бъдат здравословна храна за вярващите, които ги ядат в знак на благодарност за възкресението на нашия Бог Исус Христос, който живее и царува с теб во веки веков.”
Добре де, бихте попитали вие, как тези две неща – яйцето и вълнението, се съчетават? Макар това да звучи като част от някаква странна маркетингова идея от Madison Avenue, за да продадат повече празнични продукти, истината е, че ние наистина не знаем. Въпреки, че терминът eggciting е споменат в учебника на Деби Рут от 2004 г. за гръбначните животни Learning About Vertebrates, думата изглежда е поне с няколко десетилетия по-стара. По всяка вероятност, тя съществува, защото въздейства по един забавен начин при самото произнасяне и някак звукът на първата сричка напомня звука при мързеливото и завалено произнасянето на думата egg (яйце).
