27.08.2015

Еликсир / Elixir – Дума на деня

Думата еликсир съвсем определено не е сред онези, които използваме всеки ден. Но всеки път, когато се натъкваме на нея, асоциациите са доста сложни. Обикновена течност може да бъде наречена еликсир единствено от изобретателните специалисти по маркетинг, но за онези от нас, които не работят в отделите по маркетинг, думата извиква във въображението малки бутилки в чудновати форми, съдържащи течности в ярки цветове с определени магически свойства. (Припомнете си думите „Изпий ме!“ върху шишенцата в „Алиса в страната на чудесата“.)

Историята на думата elixir ще оправдае очакванията ни, тъй като без съмнение е свързана с магия.

Смята се, че думата произхожда от късната гръцка дума xerion, която се превежда буквално като „лекарство на прах за подсушаване на рани и очевидно се е отнасяла за лекарство, което помага при лечение на отворени рани.

Думата elixir била използвана за пръв път около 7 век след Христа на средновековен латински като директна производна на арабска дума за субстанция с магически свойства, наричана al iksir.

Първата употреба на думата е била свързана с библейски текстове и се е отнасяла за водата от изворите на Живота.

Кой иска да живее вечно? Вдигнете ръце. Еликсирът на вечния живот, който служи като панацея за всички болести и дори е в състояние да създаде живот или да подмладява, е търсен от човечеството, откакто свят светува и винаги е бил обвит в тайнственост – във всички митове съществува специална комбинация от фактори, които трябва да бъдат изпълнени, еликсирът трябва да бъде изпит от специален съд в определено време и при определени условия възможност, която се открива веднъж на хиляда години.

Повечето от опитите в различните култури са довели до немагически странични ефекти. Например много китайски императори са известни с това, че са умрели в резултат на отравяне с еликсири с високо съдържание на живак.

Но какъв би бил смисълът на вечния живот, ако трябва да се изживее в бедност? И тук стигаме до търсенето на Философския камък – алхимиците, които са се опитвали да постигнат вечен живот, също са щели да забогатеят. Легендарната алхимична субстанция, освен че е трябвало да осигури безсмъртие, е щяла да превърна собственика й в един щастлив цар Мидас. Великото дело (магнум опус) е алхимичен термин за процеса на създаване на Философския камък и наистина е бил грандиозно и продължително дело, като първите писмени свидетелства за подобни опити датират от 300 г. след Христа.

През 13 век ученият и философът Албертус Магнус пише в творбите си, че е станал свидетел на създаването на злато, но всъщност новината, че е открил веществото, което може да превръща основните метали в злато, е само легенда.

Първото писмено споменаване на думата elixir в английския език е свързано с търсенето на Философския камък и противопоставянето на религиозната догма и може да се открие в творбата на Джефри Чосър от 1386 г. Canon’s Yeoman Tale (Разказът на Йомена на Каноника).

Ще приключим златната треска с мъдро изречение от 1676 г. в творбата на Матю Хейл Contemplations moral and divine (Морални и божествени разсъждения): „Добрият човек е като еликсир – превръща желязото в злато“.

През 5 век терминът elixir е бил използван за лечебна тинктура с повече от една основна съставка (Джоузеф Дю Шин, The practise of chymicall, and hermeticall physicke (Приложение на химическата и херметичната физика), 1605 г. „[Живак, сяра и сол]..вкарани в човешкото тяло (което арабите наричат еликсир)..би било… лекарство и т.н.“) или като термин със значение на квинтесенция, основен принцип на човек или предмет (1638 г., Уилям Чилингуърт The religion of protestants a safe way to salvation – Религията на протестантите като сигурен път към спасението: „Духът е еликсирът за всичко, което може да бъде казано в защита на църквата и доктрината“).

В последния половин век козметичната индустрия ни засипа с модни еликсири, които ни обещават вечна младост и блясък, докато индустрията на забавлението продължава да пие от успешния сюжет, наречен „любовен еликсир“.