Думата естонец (Estonian) се появява за пръв път в английския език през 1795 г. в статия със заглавие Popular Poetry of the Estonians (Популярна поезия на естонците), написана от министър Туук, който e бил на назначение в Москва. Той пише, че естонците „както мъжете, така и жените, имат много меко, деликатно, нежно произношение“. Твърди, че германците не могат изобщо да произнасят този език, но „един англичанин може да го произнася по-добре“. Авторът анализира сватбените песни, на които предоставя превод. Стига до извода, че тези простички стихове ще дадат възможност „да се вникне в гения на нацията“.
Лейди Ийстлийк е литературна фигура от първата половина на 19 век. Тя е владеела френски и немски език и дължи известността си в Естония на факта, че омъжената й сестра е живеела там. Тя пише дълги писма за пътуванията си, които са публикувани през 1841 г. със заглавието A residence on the shores of the Baltic (Резиденция край бреговете на Балтийско море). Това е изключително елегантно описание на пътуванията й, разгърнато на няколкостотин страници. Страничен наблюдател може да извлече най-разнообразни идеи за това как една образована английска лейди възприема една чужда страна. „Образованието не се смята за необходима част от зестрата на естонката“ или „Оживеният разговор не се счита за любимия нежен грях на естонския джентълмен“. Като цяло обаче лейди Ийстлийк е била доволна. Тя пише: „Нищо не може да надмине гостоприемството на естонците“.
Първата книга на естонски датира от 1535 г. Първите речници са немско-естонски и са публикувани в средата на 17 век. Следват руски и финландски речници. Но едва през 1939 г. се появява първият английско-естонски речник, публикуван от Йоханес Силвет, който днес може да бъде намерен в своето четвърто издание с 1392 страници и около 100 000 ключови думи.
Подобно е положението и при дипломатите. Първият американски дипломат, който пристига в Талин през 1930 г., е Хари Карлсън, а първият американски посланик е назначен през 1992 г.
