01.03.2016

Живот след езиково образование по японски

Животът след езиково образование по японски – презентация  на Люси Кикучи – асистент по продажби и маркетинг в EVS Translations, в Университета на Централен Ланкашър

Трудно е за вярване, че измина една година, откакто посетих за последен път Университета на Централен Ланкашър.

И все пак вчера потеглих с влака на север, в готовност за участие в редица събития на Университета, който направи така, че Японският фестивал да продължи два дни тази година.

Университетът се слави с огромна катедра по японски: много студенти изучават японски език като основен предмет – има много активна японска група с над 200 члена, както и чудесен обучаващ екип, ръководен от трудолюбивия и неуморим Амано Сенсей (директор на програмата за обмен в Източна Азия и старши преподавател по японски език), който през годините създаде успешно бликаща от енергия среда за обучение, в която студентите могат да изпъкнат.

Точно както миналата година имах лекото усещане на пърхане на пеперуди в стомаха, преди да представя 1,5-часовата си лекция пред студентите, но бързо се успокоих след топлото посрещане от служителите и срещата ми със студентите, които винаги имат желание да научат и да разберат повече.

Докато говорех за растежа на глобалната индустрия за преводи, съществуващите видове професии и предоставях малко информация за работата на EVS Translations, студентите си водеха бележки и се появиха в сесията за въпроси и отговори, въоръжени с много допълнителни въпроси.

Много от студентите бяха първи или втори курс, което означава едно от двете неща: за първокурсниците обучението им (трудно и понякога изморително) по писмен японски език сега набира скорост, а студентите от втори курс ги делят само няколко месеца, преди да се подготвят да се сбогуват с Обединеното кралство за една година, за да се обучават в университет в Япония.

Осъзнавах, че не трябва да ги товаря с прекалено много информация за това как да изградят кариера като преводачи или в рамките на преводаческата индустрия, защото ме порази това колко са млади и че пред тях има море от възможности и познания – пътят, по която ще поемат, е все още много неясен.

Сигурна съм, че когато второкурсниците се върнат от университета в Япония, няма да имат търпение да се върнат там веднага след като завършат, а животът, когато си на 20 и нещо в Токио или която и да е част от Япония, е просто невероятен.

Пожелавам на всички студенти, които учат японски език в Университета на Централен Ланкашър, всичко най-хубаво по време на обучението им и за бъдещите им кариери.

Mina-san, gambatte kudasai!

(Успех на всички!)