Много хора си имат любимо питие, а за някои то е студеният газиран джин с тоник (независимо дали е Bombay Sapphire, Hendrick’s, Beefeater, Plymouth или друга марка). И макар джинът да е една от двете съставки на този коктейл, той рядко привлича вниманието ни, с изключение на случаите, когато четем за любимата марка джин на някоя известна личност или когато разглеждаме видовете джин в местните магазини за алкохол. Така че нека днес обърнем подобаващо внимание на джина.
Думата gin навлиза в английския език чрез френската, италианската и нидерландската дума за хвойна – съответно genièvre, ginepro и jenever. И въпреки че често се смята, че е създаден в средата на 18 век, джинът, заедно с близкия до него нидерландски алкохол genever, има много по-дълга история. Думата genever се споменава още през 13 век, а първото свидетелство, че англичанин употребява джин, е от времето на Осемдесетгодишната война. (Това е така-нареченото Нидерландско въстание, продължило от 1568 до 1648 г. за освобождаване на разбунтувалите се нидерландски провинции от властта на Испания. Англия взима участие на страната на бунтовниците.) Като изключим самия вкус на напитката, всъщност джинът бива популяризиран във Великобритания благодарение на монархията: понеже съпруг на кралица Мери II е бил Уилям, принц на Оранж, става модерно да се пие нидерландската напитка genever – име, което след известни незначителни изменения се превръща в gin (джин).
Продажбите на джин в последните две години бележат покачване с 49%, така че пазарът в момента отбелязва засилено търсене на висококачествен джин и има афинитет към различни стилове, начин на производство и растителни съставки. Не винаги обаче е било така. Когато популярността на джина нараства и той започва да се произвежда при домашни условия, това започва да се прави без разрешително и контрол върху качеството на напитката. Така се появява евтин алкохол, към който понякога се добавя терпентин за аромат и се дестилира в присъствието на сярна киселина. В апогея на напитката повече от половината от 15 000 питейни заведения в Лондон започват да предлагат джин, но голямата популярност и ниската цена и съответно ниското качество, превръщат джина в бич, който създава социални проблеми и причинява висока смъртност. За щастие няколко десетилетия след началото на производството му при домашни условия се въвеждат някои правителствени ограничения чрез Закона за джина от 1751 г. и напитката започва да се асоциира с качествен алкохол, вместо със социалното дъно.
Първата известна употреба на думата gin в английския език е от англо-нидерландския философ Бернард Мандевил, който пише презрително през 1723 г.: „Позорният алкохол, чието име произлиза от нидерландската дума за плодовете на хвойната, заради честата си употреба от дума със средна дължина се съкрати почти до едносричния отровен Gin.“ Като споделя презрението към джина, споменато току-що, Александър Поуп пише в Epilogue to Satires (Епилог на сатирата) (1738 г.), че джинът е „Спиртна напитка, чиято прекомерна консумация почти унищожи най-ниската прослойка от народа, докато употребата й не беше ограничена от закон, гласуван в парламента“. Около век по-късно Бенжамин Броуди в Psychological Inquiries (Психологически изследвания) (1862 г.) прави следното заключение: „Болестите на тялото са причинени много повече от въздействието на джина и брендито, отколкото на бирата и виното.“ И накрая, тъй като качеството започва да доминира, а джинът започва да се консумира масово и да се демонизира по-малко, нека видим съвсем кратък, но красноречив цитат от романа на Греъм Грийн от 1938 г. Brighton Rock (Брайтън Рок): „За мен един джин.“
Препоръчваме ви да се наслаждавате на джина в умерени количества и никога да не пиете, когато шофирате.
