“Един живот, една мечта
един миг, един отбор“
По ирония на съдбата тъкмо един поет – Алфонс дьо Ламартин, е разбрал най-добре дълбочината на днешната дума, като заявява: „Музиката е литературата на сърцето; тя започва там, където свършва речта.“
В определени моменти музиката е в състояние да въздейства на всеки. Тя може да вдъхновява, да мотивира, може да събужда най-дълбоките емоции, а в някои специални случаи може да направи всичко това едновременно. Днес обаче, благодарение на Световното първенство по футбол в Русия, ще разгледаме един специфичен вид музика − химна (anthem).
Първо, ако се вгледаме в самата дума, anthem идва от староанглийската ontemn или antefn, като и двете думи се отнасят за „музикална среда за религиозен текст, песен, изпълнена по време на църковна служба / меса“.
И въпреки, че думата има връзка с древногръцката дума antiphona, със значение на „отговор в стихове“, нашата дума може да бъде проследена назад във времето до корените на самия английски език: дори бенедиктинският монах Преподобният Бийд е използвал думата ontemn в своята „Църковна история на английския народ“ (която между 900 и 930 г сл. Хр. е един от първите преводи от латински на староанглийски): „Твърди се, че докато са се придвижвали и са се приближавали до града… те са пеели тази литания и химн с хармонични гласове: „Deprecamur te, Domine.“
Ако се откъснем от религиозния смисъл и се приближим до един по-социален смисъл – чувството за принадлежност – нашият термин е бил споменат за пръв път в списание Scots Magazine през 1753 г.: „Когато имаше събитие, се изпълняваше масонския химн“, което отбелязва началото на концепцията за изпълнение на национален химн.
Модерната концепция за химна, такъв, какъвто го слушаме на тазгодишното Световно първенство по футбол в Русия (песента Live It Up), възниква през декември 1935 г. в 23-тия брой на The Times (Лондон), където пише: „Ревящата тълпа остана така известно време, като пееше нещо, което изглежда днес се възприема като химн на Уелс, както и като футболен химн – „Земя на моите деди“.
Разбира се, като се има предвид, че това е глобално състезание, националните химни имат своето значение, но в духа на красивата игра е много важно на самото събитие да е посветена песен, която да вдъхновява всички. С ритмичното си темпо, звезден ансамбъл и текст „изживей го, защото имаме само един живот“, надеждата е, че песента ще вдъхнови всички фенове да крещят възторжено (дори ако това е само пред екраните на техните телевизори), за да стимулират всички играчи да дадат най-доброто от себе си и да накарат всички да проявят интерес.
От друга страна, онези със свръхкритична нагласа ще забележат, че никой от хората, ангажирани с изпълнението на „Live It Up“ − Уил Смит и Дипло (САЩ), Ники Джем (Пуерто Рико) и Ера Истрефи (албанец от Косово), няма национален отбор, представен на Световното първенство. Да се надяваме, че това означава, че всеки може да се вдъхнови от песента и красотата на играта, независимо от това кой играе на терена.
