Днешната дума по същество описва типичната атмосфера на Хелоуин. Това е кулминацията на тъмните и бурни нощи, обвитите в мъгла гробища и страховитите шумове на нощта. Освен че просто ни кара да настръхваме от ужас, това основно човешко състояние е претворено във филми, страховити романи, художествени творби и в старомодните истории, разказвани край лагерния огън, но в различните векове думата е имала най-разнообразни приложения и значения. Така че, макар и да познавате цяла колекция от вампири и таласъми, нека сега разгледаме по-отблизо думата horror.
Нашата дума е навлязла в английския език от старофренската horror, произлиза от латинската horror, в преносен смисъл означава всичко от страх до благоговение, или дори религиозно страхопочитание; но коренът на думата, глагола horreo, може да бъде определен като „треперя“ ‒ състояние, причинено от студ или страх. Като се възползва от това фигуративно значение за описание на суров пейзаж, първата известна употреба може да бъде открита в ранната версия на Библията на Джон Уайклиф (около 1382 г.), където във Второзаконие 32:10 пише: „Господ го намери в пуста земя. Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна.“ (англ. „in place of horror and of vast wilderness“)
Първата употреба на думата в пълния физически и емоционален смисъл на ужас – нещо средно между ненавист и страх, нещо, което предизвиква ужас, страх и отвращение, е почти по времето на Библията на Уайклиф, като чудесен пример може да се намери в „Разказа на свещеника“ (The Parson’s Tale) (около 1386 г.) в „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър. В разказа, който, макар и всъщност да представлява трактат за покаянието, се цитира Йов и се говори за онези, които живеят извън Божия ред, и „в крайна сметка живеят в ужас (англ. „that horror“) и страх, който ще продължи вечно“.
Идеята за ужас извън нас, като ужаса, който изпитваме, когато четем или наблюдаваме нещо ужасяващо, може да бъде проследена назад във времето до превода на средновековна творба от 1413 г., написана на старофренски, със заглавие The Pylgremage of the Sowle (Поклонничество на душата), където пише: „ Големият ужас (англ. „the great horror“), който душата изпитва, не може нито да се сравни с нещо, нито да се обяви открито.“
Освен като идеално средство за изразяване на шок, ужас и отвращение, думата се употребява от много отдавна и в медицинската област. През 1541 г., сър Томас Елиът в творбата си Castel of Helth, използва думата, за да определи симптома на заболяване: „Ужас (англ. „horror“) или треперене на тялото, съчетани със затопляне.“ Два века по-късно (1768 г.), терминът се използва и за описание на пристъп на крайна депресия или страдание при затваряне в себе си, както може да се види в пиесата на Оливър Голдсмит „Добрякът“ (The Good-Natur’d Man), където пише: „Той изпада в такова състояние като се напие до козирката.“ (англ. „He is coming this way all in the horrors.“)
Като оставим настрана по-зловещите елементи, думата е използвана и за предаване на по-обобщено чувство на страхопочитание или страх, както може да се види в книгата на Уилям Фулк от 1579 г. със заглавие D. Heskins Ouerthrowne: „Тази жертва, изпълнена с ужас (англ. „horror“) и благоговение, при която универсалният Господар на всички неща се чувства всеки ден.“
И накрая, в книгата на Лора Тробридж Life Amongst The Troubridges, написана през 1879 г., думата е била използвана като възклицание, очевидно за да покаже изненада, шок или страх („Отидох до квартал Шепърдс Буш. О, ужас (англ. „Oh, horror!“) ‒ подземната железница вонеше ужасно.“)
Тук се надяваме, че ще преживеете Хелоуин, изпълнен само с безопасен, въображаем хорър.
