Думата икебана се използва за специфично аранжиране на цветя, уникално за Япония. Японският вид икебана се различава от начина за подреждане на букети от цветя на Запад, тъй като е несиметричен по отношение на форми, оползотворяване на пространството, използване на всички части от цветята, включително стъблата и листата им и финалната аранжировка представлява не само естетична наслада, но също предава философски смисъл.
Капитан Франсис Бринкли, съветник на новото правителство в Мейджи и по-късно собственик на японски вестник, написва творбата „Поредици за Ориента: Япония през 1901 г.“ („Oriental Series: Japan in 1901“). Той отбелязва, че „името, което се употребява, икебана, или „живи цветя“, обяснява мигновено фундаменталният принцип, че цветята трябва да бъдат подредени така, че да въплъщават идеята на истинския живот“. Описанието на автора представлява първото споменаване на думата икебана в английския език. По време на следвоенния период в Япония заниманията по икебана се превърнали в обична начин за прекарване на свободното време за много съпруги на офицери от американската армия, пребиваващи в Япония, което е спомогнало за разпространяване на знания за изкуството икебана в останалия многоезиков свят.
Както се случва с много аспекти на японската култура, корените на икебаната могат да бъдат проследени до принципите на будизма и обичая да се оставят аранжирани цветя на олтара. В днешно време хората се занимават с икебана в състояние на тих, задълбочен размисъл, докато избират елементите за дадена икебана и ги подреждат така, че да изразят мислите си относно взаимодействието между хората и естествения свят. Така получаваме мисли на различни езици, от японски до португалски, от китайски до руски, но в превод на универсален, природен език, носещи едно и също послание – мир и хармония.
