Често разглеждана в контекста на технологичния жаргон – и най-вече когато нещо не работи – думата интерфейс всъщност представлява една проста, но много необходима концепция. И все пак, преди да обясним защо е полезна, нека да разсеем част от мистерията, която обгръща този термин.
Произхождайки от комбинацията между латинските inter със значение на „между“ и facies – „вид или форма“, interface буквално и в оригинал е означавало „предел, възприеман като границата между две неща, като например границата между две държави“. И докато от една страна това значение е функционално и осезаемо по отношение на границата между Франция и Германия, то не върши никаква работа за места като Белгия и Швейцария, които са отчасти френски, отчасти немски, без всъщност да са нито едно от двете. Ето защо по-късно определението е разширено до „мястото, където се срещат два противоположни обекта“. Ако познанията ви по география са хванали ръжда, ето ви един пример, който пътуващите често ще разберат: ако се опитвате да използвате европейско зарядно устройство за телефон със северноамерикански изход, единственият начин да успеете е, като използвате адаптер (известен още като интерфейс), за да напаснете щепселите и да преобразувате напрежението.
Като оставим настрана щепселите и европейската география, интерфейсът прави възможни много от нещата, които считаме за съвременни, като глобалната търговия и технологиите.
През 2016 г. износът на стоки от членовете на Световната търговска организация достигна почти 16 трилиона USD, а една значителна част от това, което направи тази цифра възможна, беше Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, която представлява международно признат интерфейс, създаден, за да улесни комуникацията и да ускори търговията.
Колкото до технологията, с нарастването на глобалната употреба на интернет – само в Германия тя се е удвоила през последните 7 години – струва си да се вземе предвид интерфейсът, който позволява на хората достъпа до информация от разнообразни устройства, чрез множество кабелни и безжични връзки, в глобален мащаб. И обратно – именно този работен интерфейс ни позволява почти безпроблемно да прехвърлим това, което четем на телевизора, на таблет, на смартфон или на настолен компютър.
Първата позната употреба на думата може да бъде открита в творбата на Джеймс Т. Ботъмли Hydrostatics (Хидростатика) от 1882 г., в която той дефинира термина, като казва: „Терминът интерфейс обозначава повърхността на разделяне, равнина или извивка между две съседни части от една и съща субстанция.“ По-съвременното разбиране на термина идва от книгата на Маршал Маклуън от 1962 г., The Gutenberg Galaxy (Галактиката на Гутенберг), където той пише: „Интерфейсът на Ренесанса е срещата между средновековния плурализъм и съвременните хомогенност и механизация“.
А що се отнася до света на компютрите, първата употреба и дефиниция е от 1964 г. в годишниците на Нюйоркската академия на науките: „Събирането на компоненти, които свързват аналоговите и дигиталните компютри един с друг и които контролират и преобразуват данните, обикновено се нарича „интерфейс“.“
