Макар изучаването на интелекта да е една от най-старите научни дисциплини, науката за изкуствения интелект е една от най-новите – въведена е като академично направление през 1956 година.
Мислещи машини се появяват в началото на 50-те години на 20 век, а през 1955 г. Джон Маккарти, асистент по математика в колежа „Дартмут“, организира летен уъркшоп, като изковава наименованието на новата област за изучаване и формулира целите ѝ така: „Изучаването трябва да се осъществи на базата на предположението, че всеки аспект на изучаването на която и да било характеристика на интелекта може по принцип да бъде описана толкова прецизно, че да може да бъде създадена машина, която да го симулира. Ще бъде направен опит да се намери начин машините да използват език, да формират абстракции и концепции, да решават някои проблеми, които са запазена територия за хората, и да могат да се усъвършенстват.“
Много от участниците стават бъдещи лидери в изучаването на изкуствения интелект и предоставят значителни фондове, за да осъществят визията си машините да станат толкова интелигентни колкото хората.
Много скоро първоначалният оптимизъм е заменен от разочарование и пресъхване на фондовете, и най-вече на финансирането от страна на правителството на САЩ в областта на машинния превод след заключенията в доклада през 1966 г. на Консултативния комитет за автоматизирана езикова обработка (Automatic Language Processing Advisory Committee), че машинният превод е скъп и е малка вероятността да достигне качеството на превода, осъществяван от човека.
Различни проблеми, свързани със системите за автоматичен езиков превод са обсъдени на Лятното училище на НАТО, проведено през същата година във Венеция, където един от първите университетски преподаватели в областта на машинния превод, Бар-Хилел, изразява скептицизъм: „Макар компютрите да са програмирани да вършат определени неща, би било катастрофално да се прави заключение от тези примитивни прояви на изкуствен интелект, че могат да извършват превод.“
През следващите десетилетия изкуственият интелект, който до голяма степен се смята за синоним на „лъжливи обещания“, преминава през фаза, известна като „зимата на изкуствения интелект“. В последното десетилетие се чувства нарастване на оптимизма, а днес изкуственият интелект и машинното обучение са в основата на четвъртата индустриална революция.
Някога критикуван, днес изкуственият интелект до голяма степен се смята за технологията с най-голям потенциал да революционизира почти всяка сфера на индустрията през следващото десетилетие и да генерира глобален икономически растеж от над 15 трилиона долара до 2030 година.
Машините стават все по-умни и способни три години след като чатботът, наречен Юджийн Густман става първият компютър, преминал през теста на Тюринг, убеждавайки една трета от членовете на журито от британското Кралско научно дружество в Лондон, че е човек. Някои експерти смятат, че машините ще достигнат човешкото ниво на интелект през следващите две десетилетия. Според още по-смели предвиждания ни предстои бъдеще, в което задълбоченото учене (deep learning) и изкуственият интелект ще позволят на роботите да извършват повечето от основните човешки дейности и то още през следващите десет години.
Тъй като въпросът не е в това да се разработи технология, която може да замести човешката интелигентност, а такава, която ефективно да решава проблеми, типичният холивудски сценарий за превземането на властта от изкуствения интелект изглежда малко вероятен, но има своите привърженици, например, Стивън Хокинг, който смята, че изкуственият интелект ще бъде или награда, или проклятие за човечеството и че развитието на цялостен изкуствен интелект представлява заплаха за съществуването на човешката раса.
