Роден в едно от първите смесени английско-италиански семейства през 1553 г., Джон Флорио има няколко основания да претендира за слава. Той съставя първия италианско-английски речник, който е и първият речник, включващ цитати. Превежда Монтен от френски на английски и „Декамерон“ на Бокачо от италиански на английски. Флорио наистина е част от литературния живот в началото на 17 век, заедно с Шекспир, Сидни и Джонсън. Освен това, той е и учител по езици в британския кралски двор.
Като дете изучава четири езика – английски и италиански от родителите си, немски в училище и в университета и френски, просто защото е било невъзможно за образован човек в Европа по онова време да не говори френски. Флорио започва да издава учебници по италиански език още когато е на 25 години, в които включва опростени диалози и методика как да се изучава италиански език със заглавие „Перфектно въведение към италианския и английския език за начинаещи“. Негов ненадминат шедьовър обаче е „Светът на думите“ (A World of Words), публикуван през 1598 г., годината, в която името на Шекспир се появява на титулна страница за пръв път. Той наистина извършва къртовска работа, за да състави речника, прелиствайки стотици италиански книги, докато подбира думите.
Флорио е смятал за своя мисия да запознае англичаните с европейската култура. Една от първите му книги е компилация от италиански поговорки. Той превежда и най-значимите италиански научни публикации, но творбата, с която най-добре популяризира италианския език, е „Светът на думите“, която съдържа 46 000 италиански термина в първото си издание. В изданието от 1611 г. термините вече са 74 000. Чрез този речник в английския език са въведени за пръв път 500 нови думи – например думи като категоричен, злорадствам, компромис и дори мениджмънт. Според Оксфордския речник на английския език Джон Флорио е на 77-мо място сред цитираните източници с общо 4 000 цитата.
