„Масата на капитана беше в центъра. − Да пием за могъщия Титаник! След този тост всички отпиха с възгласи на одобрение. Мисля, че според всеобщото мнение на хората на масата, Титаник щеше да достигне до Ню Йорк в сряда вечерта или в утринните часове в четвъртък, а капитанът и останалите офицери планираха голям банкет след акостирането, като очакваха лайнерът да направи рекорд.“, пише помощник стюардът на „Титаник“ във Washington Herald в неделя, 21 април 1912 година.
Луксозният обичай да се храниш на масата на капитана, когато пътуваш на борда на кораб, е възникнал във времето, когато плаването се е осъществявало в различни класи и пътуването в първа класа е било съпроводено с много официалности, включително бляскави балове и банкети; да се озовеш на масата на капитана е било привилегия, запазена само за членовете на екипажа с най-висок чин и неколцина отбрани пасажери.
Официалните вечери достигат своя апогей по време на златната ера на луксозните лайнери, когато, макар 80% от пасажерите да са били представители на най-ниската класа, избраните стотина гости от първа класа са можели да се наслаждават на изискана среда, наподобяваща хотел, предназначена да им помогне да забравят за Първата световна война, която се е разгаряла извън борда, а поканата да се хранят на капитанската маса е гъделичкала самочувствието им.
Първото писмено свидетелство, в което се споменава вечеря на капитанската маса, е от около 1588 г. в пътеписа The principal navigations, voyages, traffiques and discoveries of the English nation, където авторът Ричард Хаклут разказва как племенникът на прочутия сър Франсис Дрейк, Джон Дрейк, който е бил капитан на английската флота в битката срещу Испанската армада, вечерял на масата на испански капитан, обсъждайки съдбата на някои роби и ситуацията на бразилското крайбрежие.
Следващото писмено свидетелство за нашия термин се появява век по-късно в „Най-известния дневник на Британия“, дневника на Самюъл Пепис, администратор в английската флотa и депутат, който през март 1667 г. пише за политическата позиция и финансови разходи на своя съсед и колега адмирал Уилям Пен, комисар на Съвета на Кралската флота: „Той поддържаше масата на капитана, като по този начин управляваше капитаните си, а и не се страхуваше да похарчи 1000 паунда за срок от пет години за един постоянно използван кораб от пета категория.“
Изминава още век и вече четем в романа на Робърт Бейдж Mount Henneth за премахване на класовото деление на борда на кораб на Източно-индийската компания, където: „Офицери, чиновници и пасажери обядваха и вечеряха на масата на капитана, когато пожелаеха.“
Традицията да се храниш на капитанската маса се поддържа на борда на някои днешни круизни кораби, но е осъвременена и не представлява официално събиране, а по-скоро има за цел да забавлява. И в зависимост от продължителността на круиза днес много често домакин на тези специални трапези не е самият капитан, а някой от помощник мениджърите.
Нека споменем и семейство Онслоу от британския сериал „Какво ще кажат хората“: „И тогава главният стюард дойде в каютата и каза, че сме поканени на капитанската маса. И аз си рекох „Господи!“ Значи така, печелиш конкурс, качваш се на луксозен кораб и очакват от теб да се храниш с екипажа!“
